На 21 януари се отбелязва Бабинден по стар стил - един от най-големите празници, който датира още от езическите времена. От 1951 година 21 януари е обявен за Ден на родилната помощ, на акушерките и гинеколозите.


Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ "полеят". Обредното поливане на бабата акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!"

След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови.

На обед булките се събират на празнично угощение в дома на бабата акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и ѝ подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите.
Но  днес   освен   пожелания  нека честно да си го кажем-

 

Демографският срив вече е меко определение за проблема с раждаемостта, ние вече сме в катастрофа, каза пред Би Ти Ви  д-р Антония Григорова, организатор на надпреварата „Бебе на годината”през 2013 година.

Според нея проблемите са ясни от години и те са свързани с това, че населението застарява, жените в репродуктивна възраст намаляват поради икономическата имиграция или влошаване на здравния им статус.

„От края на 90-те години досега с 260 000 жени е намалял този контингент. Друга причина – по икономически причини жените се ограничават до раждането на едно дете, защото в късна възраст на детето продължават проблемите - с яслите, с образованието”, коментира Григорова.

Според нея за предотвратяването на изчезването на нацията трябва мултидисциплинарен подход. От 2008 г. България има демографска стратегия, която обаче не се изпълнява.

Рязко сриването в раждаемостта е било усетено през 2010 г. „Тогава отчетохме с 5000 бебета по-малко. Дотогава се раждаха около 180 деца на 1 януари, сега прогнозата е да няма и 100 бебета. Три момичета са претенденти за бебе на годината – от Варна, Бургас и Стара Загора. На 5 януари ще стане ясно кой е победител”, каза още Григорова.

През 2013 г. са родени най-малко бебета от 1946 г. насам.

От 1 януари миналата година до вчера у нас са проплакали 61 365 бебета според електронния регистър на ражданията в България. Очакванията бяха децата да са дори под 60 хил., което щеше да бие рекорда и на 1945 г., когато са се родили 61 300 бебета. През 2012 г. са проплакали 63 891 деца, през 2010 г. - 75 513, през 2009 г. - 80 956. През 1997 г. са се родили 64 125 бебета. В следвоенната

1946 г. на бял свят са се появили три пъти повече деца - 179 226. Най-много деца, откакто се води статистика у нас, са родени през 1950 г. - 182 571.

Миналата година 14 413 бебета са проплакали в София, в Пловдив - 6786, а във Варна - 4649. Най-малко са се родили във Видин - 498, в Разград - 534, и в Габрово - 588.

 

Източник: Би Ти Ви    

 

  и  Камелия Цветанова

Сега може  и да не се съгласите с мен,но да ограничиш  ражданията  до едно дете  в семейството  е  добра политика за Китай  ,но не и за  загиваща България .Смятам  това отношение  към ръждаемостта в българските семейства ,които нямат проблеми  с зачеването    не само за  безотговорност  към обществото  от което всички ние искаме  ,но  и  огромна доза  егоизъм.Нека   припомня ,че преди години  във Франция  Шарл Де Гол  въведе една   много добра политика    за  увеличаване ръста на нацията ,защото  децата са националното богатство на всяка страна и  наше бъдеще.

Ти лично колко деца имаш?А,твоите деца?

Младите хора нямат работа и от там идва проблемите с раждаемостта. Българите не могат да разчитат само на социални помощи като циганите и подхождат с отговорност към създаването на нов живот. Спомням си в първите години на прехода срещнах мой братовчед пред ЦУМ. Бях с двете си деца и той като разбра, че съм родила и второ буквално ми се накара. Ти казва какво образование ще дадеш на децата си, всичко ще бъде вече със заплащане и как ще ги изгледаш в тази скъпотия. Е, аз все някак успях да ги изгледам, но тези след нас, с тази западнала икономика, направо не ми се мисли.

Веднага ще ти отговоря-недостатъчно!Винаги съм искала повече от две деца най-малко поради причините изложени по-горе,но какво да се прави Господ ме дари САМО с две умни и добри деца.До скоро ми минаваше мисъл да стана и приемен родител.........
Моите деца ще решават когато им дойде времето!
ИЗНЕСЕНОТО В БЛОГА МНЕНИЕ Е ПРИНЦИПНО ,НО ЩОМ НЕ ГО СПОДЕЛЯШ ,НЕ СЕ ЗАЯЖДАЙ , а ИЗЛОЖИ СВОЕТО МНЕНИЕ И ПЛАНОВЕТЕ ЗА ТВОИТЕ ДЕЦА, АКО ГИ ИМАШ -ТАКА Е НАЙ-КОРЕКТНО!
И една забележка ,когато отглеждах моите деца имаше практика да си разменяме и ползвани дрешки между приятелки и да не ползваме памперси,което оскъпява отглеждането-ползвахме тензух и бархет ,който многократно и избелвахме и изварявахме.Приготвяхме си си и сами доста детски пюрета,а специално на децата си съм посветила близо 8 години от живота си.Разбирай- не съм ходила на работа,а съм си ги гледала сама........и не си мисли ,че съм седяла без работа.Бях и учител на децата си -учеха в къщи.Правих международни изложби ,грижих се за домакинството самичка.

О,не беше заяждане,просто отреагирах на въпроса ,,Как я мислите"?
Какво е моето мнение?Накратко-можеш да ,,дадеш",само ако имаш ,,какво".

Винаги можеш обаче да дадеш - грижи и обич!:)

http://pressadaily.bg/publication/33277-%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Демографското бъдеще на България

Във всички европейски държави тече интензивна промяна на етническия и расовия състав на населението. И това не става чрез конфликт или насилие, а чрез демографските процеси
22 Януари 2014 09:50

1


принтирай | текст

Снимки

Снимка: Десислава Веселинова



Доц. Георги БЪРДАРОВ*

Най-сетне демографската ситуация в България навлезе трайно в публичното пространство. А за мен като специалист демографската криза е най-сериозният проблем на страната ни. По-сериозен и от икономическата криза, и от политическото разделение, защото е с отложен ефект и тепърва ще усещаме нейните последствия.
България е единствената държава в света, която в продължение на 23 години поддържа стабилен отрицателен естествен прираст. България е единствената страна в света, която 23 години е неизменно в тройката на държавите с най-висок отрицателен естествен прираст. Днес намалението на населението ни спрямо 1989 г. е с почти 2 милиона. И продължаваме всяка година да намаляваме с 50 до 55 хиляди души, а на час да се топим със 7 души.

Всъщност обаче няма никакво значение дали ще бъдем 9, 5 или 3 милиона. Това, което стои като процеси зад тези данни, е плашещото. А именно промяната в структурите на населението и териториалният демографски дисбаланс. Когато се споменават структурите, популистки винаги се набляга на етническата, но аз ще обърна внимание на изключително тревожните тенденции в две други структури - възрастова и образователна. България е държавата с най-ниска средна продължителност на живота в ЕС, но с най-висок дял застаряващо население. Абсолютно съм убеден, че няма общество, което може да издържи на такъв демографски натиск, породен от диспропорцията в съотношението активно-пенсионно население. Най-показателен в това отношение е коефициентът на демографско заместване, който показва на 100 излизащи в пенсионна възраст за съответната година колко влизат в активна. През 2001 г. съотношението у нас е на 100 излизащи в пенсионна възраст са ги замествали 124 (тоест прогресивен), през 2008 г. вече е 100 на 91, а през 2011 г. 100 на 70 и продължава да пада. Има области като Видин и Габрово, където през 2011 г. 100 излизащи в пенсионна възраст са замествани съответно от 49 и 48 влизащи в активна, тоест 2 към 1!

Не по-малко притеснителна е и промяната в образователната сфера. И не е най-важното дали изнесеното наскоро от проф. Константинов число от 900 000
неграмотни българи е точна. Факт е, че в българското образование цари хаос. Факт е, че училището е арена на насилие, факт е много ниският социален престиж на учителската професия поради унизителното заплащане. Факт е колко много изостава висшето образование от всякакви европейски и световни стандарти. Залага се на количество, но не и на качество, материално-техническата база е силно остаряла, програмите не са съобразени със съвременната действителност, а всичко това отблъсква много млади и кадърни българи от нея. Все още никъде не се изнасят данни колко от тях заминават да учат висше образование навън или поне магистърска степен, а това са младежи, в чието обучение дълги години е инвестирала държавата и когато те трябва да се реализират в нея и да работят за нея, емигрират. Така държавата губи двойно - губи квалифицирани хора, губи и финансови средства. Разбира се, тук е актуален въпросът доколко тази ситуация бе предизвикана умишлено. Защото публична тайна в България е, че много по-лесно се управлява и манипулира възрастно, бедно, болно, неграмотно и маргинализирано население. Докато младото, активно и интелигентно изисква и съответния кадърен и интелигентен политически елит, с който България не разполага.

Териториалният демографски дисбаланс също е толкова тревожен. Населението, особено активната част от него, е концентрирано по осите София-Бургас/Варна и София-Кулата, с няколко разпръснати ареали, където е ситуирана мюсюлманската общност. Огромни части от Северозападна, Централна северна и Североизточна България, както и от среднопланинския пояс на Стара планина, Странджа и Краището са обезлюдени. Наскоро бе обявена идеята за стратегия за възстановяване на Северозападна България. Не знам съставителите дали си дават сметка каква означава това! И дали някой е посетил тези области, за да види броеницата от обезлюдени села. Пустеещите земи, рушащите се къщи, пълното отчаяние разбитите пътища и гладните псета, които обикалят буренясалите, изоставени гробища. Как икономически ще се възстановява територия без хора! Териториалният демографски дисбаланс тепърва ще има много отрицателни последствия и за икономиката, и за социалната сфера.

Преди година в първата си монография „Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в ЕС“ изказах тезата, че в умерените ширини поради най-благоприятните за живот и стопанска дейност условия никога не се е допускал дълготраен демографски вакуум. Такъв, какъвто се оформя сега в България. Там прогнозирах и презаселване на България с имигранти от конфликтни зони на Северна Африка и Западна Азия, а в бъдеще и от климатични мигранти от тези точки. За хипотезата си получих много критики. Аз обаче никъде не определям, че това е хубаво, но като учен трябва да представя реалната картина. И тя е такава. Днес се прокрадват някои несъстоятелни тези за възстановяване на демографския баланс в страната, които показват непознаване на ситуацията. Едната е, че може да се привлекат огром­ни маси етнически българи от Бесарабия (Молдова и Украйна) и Македония. Първо колко огромни са тези огромни маси? Второ някой изследвал ли е техните миграционни нагласи?

И най-важното - с какво ще ги привлечем
С гол патриотизъм? Мигрантите (изключвам бежанците!) търсят по-добри условия, качествено образование, социална сигурност, квалифицирана и добре платена работа. Неща, които България по никакъв начин не може да им предложи. Та ние не можем да задържим нашето си младо население, какво остава да привличаме друго!

Втората несъстоятелна теза е вярата, че като се подобрят социално-икономическите условия, ще се регулира и демографската ситуация. Не вярвам да има разумен човек, който да очаква в обозримо бъдеще драстично подобряване на условията на живот в България или поне тяхното нормализиране. МФВ прогнозира, че през 2050 г. българите ще достигнат до 60% от стандарта на развитите държави в ЕС.

Но дори и да допуснем рязко подобрение на условията за живот, това в никакъв случай не означава автоматично вдигане на раждаемостта. Пропуска се фактът, че тепърва в активна възраст ще навлиза населението, раждано през най-голямата демографска стагнация 1997-2002 г., т.е. в близките години ще се редуцира, и то сериозно, детеродният контингент. А и България е част от демографските тенденции на развития свят, в който раждаемостта устойчиво намалява вдига се средната продължителност на живота и обществата застаряват. Няма европейска държава с коефициент на детност над 2. Масово са между 1,4 и 1,7. А по прогнозни данни Италия съвсем скоро ще стане първата в света, в която на една семейна двойка ще се пада под едно дете. При една от най-застарелите нации - испанската, средната продължителност на живота само за век се е покачила почти тройно: от 34,8 г. в началото на XX на 81,2 г. в началото на XXI в. Игнорирайки ксенофобията и псевдонационализма, тези държави „си набавят“ млади хора и поддържат демографския баланс само чрез имиграция. И това е обективна реалност, породена от съвременните демографски и икономически тенденции. Само за половин век процентът на бялата раса в световното население е намалял от 28 на 16,5% и прогнозата за 2050 г. е, че ще стигне 11% за сметка на увеличаването на монголоидната и негроидната раса. Във всички европейски държави тече интензивна промяна на етническия и расовия състав на населението. И това не става чрез конфликт или насилие, а чрез демографските процеси. Без да го определяме като добро или лошо, това е бъдещето в глобалния свят.

-------------------------



*Доц. Георги Бърдаров е роден на 6 април 1973 г. в София. Доктор по география на населението и селищата от 2007 г., доцент от 2012 г. Специалист и преподавател по етнокултурни конфликти в Евросъюза в СУ. Автор на книгата „Емиграция, конфликти и трансформация на идентичности в ЕС“.



(в. Преса, печатно издание, брой 21 (727 от 22 януари 2014)