Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2018 22:31 - ПОВЯРВАЙТЕ МИ, НЯМА ДА СТАНЕ САМО С ПАРИ!
Автор: nbrakalova Категория: Политика   
Прочетен: 1939 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 18.08.2018 22:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Системата на образованието е срутвана на два пъти през последните 70 години и би било наивно да смятаме, че добрата заплата на учителите ще оправи нещата. Нека се върнем за малко назад.

Под знамето на 9 септември 1944 г.

Образованието е една от двете сфери, в които правителството на ОФ предприема радикални промени незабавно след като завзема властта (втората сфера е тази на вътрешните работи). До края на септември 1944 г. са уволнени всички директори на дирекции в Министерството на просвещението, след тях – главните инспектори, а накрая – от 135 гимназиални директори в страната са уволнени 128. Още на 20 октомври 1944 е гласувана “Наредбата-закон за прочистване на учителския персонал...”, която отваря пътя за масово уволнение на учителите. Към ноември 1944 година, когато на много места вече буквално няма кой да преподава, възниква един съществен въпрос: откъде да вземем учители? Начинът, по който се отговаря на този въпрос, заслужава повече внимание, отколкото днес му отрежда едно онемяло от повсеместното невежество общество.

Свикнали сме да слушаме за насилие и уволнения около 9 септември 1944, но те са само част от големите щети, нанесени на българското образование тогава(1). Далеч по-същественият удар е нанесен с новите правила за упражняване на учителската професия. От тях отпадат основните изисквания, действали десетилетия наред. От декември 1944 за да станеш гимназиален учител вече може да не си полагал държавен изпит, може да нямаш стаж и дори може да си учил само 3 години, вместо дотогава изискваните 5. Целият процес е известен като идеологизация на образованието, защото в училищата навлизат преподаватели, подбрани на принципа на партийната вярност, а не на професионалната подготовка. Тук обаче го цитираме по малко по-различна причина: за да илюстрираме светкавично осъществения императив за обезценяване на знанието, който впоследствие се превръща в трайна политика.

Нищо чудно, че българското средно образование се съвзема твърде бавно и твърде частично от този удар. И веднага понася нов.

С мутрите на 90-те

"9 септември може да е стихийно бедствие, но 90-те си бяха просто гробница", казва столична начална учителка. Тя помни това, което нарича “властта на мутрите” - времето, в което държавата и общината са вдигнали ръце от образованието и на тяхно място са навлезли родителите-мутри. Те заплашват учителите с разправа за написана забележка или ниска оценка. Лошото заплащане води до отлив на огромна част от качествените преподаватели, докато оставащите се сблъскват с един нов феномен, непознат в десетилетията назад: ученици, насърчавани да пренебрегват значението на знанието и да презират уважението в човешките отношения. Една омаломощена финансово, срината репутационно и изоставена политически професия, каквато е учителската, няма как да се пребори с това сама.

На мястото на комунизма, убиващ образованието с идеологическо подчинение и нехайство към професионализма, идва нещо съвсем нечувано: демократични власти, които не искат да подчиняват образованието на абсолютно нищо, защото просто не знаят какво да го правят. За 28 посткомунистически години всичко, което е известно за образователната система, се свежда до скандалите с обществените поръчки на учебници и скандално ниските нива на учителските заплати. Докато не отраснаха поне две поколения без нужните умения и знания, но заредени с настанилия се във вакуума национализъм.

Как се оправя това?

Това, че учителите имат нужда от драстично увеличение на заплатите, е ясно за всеки жител в страната, и то от години, но нека изясним и друго: само с пари промяна няма да има. Системата на средното образование се нуждае от подготвени професионалисти с широк кръгозор, които са положили специални усилия, за да заслужат правото да станат учители. Системата е отдавна измислена не просто в Западна Европа, но и в самата България от началото на 20-и век: кандидатите за учители завършват специално висше образование, полагат (труден за взимане) държавен изпит за придобиване на учителски статут, преминават през пробен стаж, явяват се периодично на изпити и получават по-високи заплати, ако учениците им постигат по-високи резултати. И – разбира се – преподават по предварително начертани държавни стандарти, които имат за цел да изградят личности и да им дадат хоризонт.

15.08.2018, Татяна Ваксберг – DW

 

(1) БЪЛГАРИЯ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ: ВЪЗХОДЪТ НА НЕОБРАЗОВАНИТЕ

[9 септември 1944 – някъде там е отговорът на един въпрос, който мнозина в България си задават и днес: как се стигна до това нашествие на безхаберието и неграмотността?] 

 

Не си виждал пергел, но преподаваш геометрия? Навремето това е било не само възможно, но и напълно законно. В седмиците след 9 септември 1944 се премахват изискванията за образователен ценз за две ключови професии: тази на учителя и тази на полицая. Нормативните актове, с които е извършено това узаконяване, са официално публикувани. Но изглеждат твърде маловажни на фона на терора, обхванал страната през онази година.

50 години по-късно историята се повтаря. Подходът към тези документи е същият - фактите са публикувани, но интересът към тях разбираемо отстъпва на заден план на фона на разкритията за много по-тежки престъпления в миналото. И така до 2017 година, когато всеки политически скандал рано или късно опира до реторичния въпрос: Как стигнахме дотук?

Заповед № 3123

На 6 ноември 1944 година министърът на вътрешните работи Антон Югов издава Заповед №3123. С нея се “премахват изискванията за образователен и служебен ценз” за практически всички ръководни длъжности в системата на МВР. Документът влиза в сила със задна дата - от 9 септември 1944 година. Защото още в първите часове на новата власт в министерството са уволнени повече от 30 000 души, а на тяхно място са назначени служители, които не са непременно образовани, но пък са лоялни към ОФ. Така заповедта на Югов де факто узаконява липсата на грамотност и подмяната на професионална подготовка с политическа лоялност. Но тази наредба не успява да се справи с по-тежката задача: да осигури такава смяна на състава, която да е поне количествено равностойна. През първите две години комунизъм МВР не успява да запълни нито щата на традиционната полиция, вече преименувана на “милиция”, нито щата на Държавна сигурност. Междувременно годишните бюджети на правителството предвиждат за тази институция все по-обемен щат, а това насърчава още по-произволния прием на още по-необразовани служители. Очакванията, че стихийният набор на хора с времето ще отстъпи място на по-обмислена селекция, така и не се оправдават. През 1947 година сред “разузнавачите” на ДС, които са натоварени със задачата да следят най-големия противник на комунистическата партия - БЗНС, се откроява само един човек със завършен 8-и клас (по днешната терминология). Останалите са учили до 6-и клас, някои дори само до 4-и. През 1949 година министърът признава, че хората му не успяват да вербуват достатъчно доносници - включително и поради факта, че потенциалните доносници се оказват по-образовани от вербовчиците.

Решението е намерено по начин, който оттук нататък се възпроизвежда на различни нива и на различни места: вместо да се изисква по-добро образование, се подменя самият критерий за образованост. Подмяната не е само в това, че изискването за грамотност се заменя с изискването за преданост. Подмяната е и в това, че школите на МВР, в които преподаватели без образование започват да преподават несъществуващи науки, вече се приравняват към представите за традиционна образованост.

Наредбата от 12 декември 1944

На 12 декември 1944 е приета Наредба-закон, която практически обездвижва българското образование за години напред. От тази дата нататък гимназиалните учители не са длъжни да покриват доскорошните строги изисквания. Вече могат да преподават без да са положили държавния си изпит, без да са изкарали задължителния стаж, дори без изобщо да са гимназиални учители - достатъчно е да са преподавали в прогимназия (за което се изисква двегодишно обучение в учителски институт) и да са препоръчани от директора. А по-късно въпросната препоръка е заместена от политическо решение на партийните комитети.

Нещата се влошават допълнително, когато няколко месеца по-късно тригодишното обучение в чужбина започва да се признава за висше образование. Решението узаконява дипломи от СССР, където тригодишният курс на обучение е елемент от висшето образование.

Както пише историчката Весела Чичовска, занижените изисквания произтичат от липсата на кадри, а липсата на кадри - от мобилизирането на учители за фронта и от политическата чистка, предприета веднага след 9 септември. Впрочем, Министерството на просветата е единствената правителствена институция, за която е гласувана специална Наредба-закон “за чистката”. В рамките на броени седмици са уволнени хиляди учители, чиято дейност е оценена като “фашистка". Нека уточним: в случая кавичките са сложени не за да намекват, че сред учителите не е имало пронацистки настроения, а за да подчертаят, че чистката е извършена в условията на произвол и при видима диспропорция между факт и реакция.

12.09.2017, Татяна Ваксберг – DW  





Гласувай:
6



1. bven - Нищо чудно. Това е резултат от партийния принцип в държавата.
31.08.2018 18:41
След 9 септември са избивани по списък /ясно кой го е правил/ интелигенцията в дадено място, започвайки с кмета, даскала и свещеника. Това е ясно и на децата вече.После този принцип властваше навсякъде, особено в институтите и ВУЗ - ако не си партиен член, много трудно си намираш и работа, можеш да израстваш ако някой те вземе под крило - не случайно, разбира се! Целта е да има повече бройки научни работници, защото това определя военния потенциал! Следването зависеше не какво си кандидатствал, а какво са те приели. Така и учители ставаха хора без призвание.
А мутрите са децата, които дойдоха закономерно - еднаква закалка в ясли, детски градини ...до завършване някакво образование. Което вече не е от значение за никого! Няма възпитание, знания,морал...уважението не е звезда за етичност.
Хубава тема.
цитирай
2. nbrakalova - Благодаря за разбирането и коментара, bven!
11.09.2018 22:29
Парите са помощно средство, но не са рецептата за благополучие и култура.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624936
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031