Усмивка от стария свят
нахлу в съня ми с надежда.
Да върне лилавия цвят,
да сложи бяла одежда.

Нещеш ли, червена река
сякаш от нищото бликна.
Преди да протегна ръка
глас от водата ме викна.

Бързо потънах дълбоко.
Прокрадна се мисъл - ами сега?
Почувствах нещо жестоко,
не дива ярост, а просто тъга.

Стигнах до дъното бавно.
В синята тиня легнал и скрит,
мечти за бъдеще славно
забравих и глътна ме кит.

Там в корема на звяра,
посрещна ме скелет - жена.
Свита, без капчица вяра
прокле ме на ниска цена.

Китът на запад потегли.
Изплува за въздух и полетя.
А глас от спомени бегли.
Прошепна, попита - де ли е тя?