Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2017 04:59 - Влиянието на „Енеида“ върху „Беоулф“ и въпросът за датирането на староанглийската епическа поема
Автор: mglishev Категория: Поезия   
Прочетен: 2692 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 20.04.2017 17:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

По време на работата над българския превод и апарат на староанглийския епос си дадох сметка, че литературните влияния над неизвестния автор или скриптор стигат далеч отвъд Стария завет. Християнският пласт в „Беоулф“ е съвсем видим, но сходствата с Вергилиевата „Енеида“ също не бива да бъдат пропускани. Или първоначалният поет, или скриптор на големия разказ за гаутския герой (ако изобщо допуснем, че авторът и скрипторът са различни лица, а в такъв случай – защо не и двамата) със сигурност познава поемата за троянския предтеча на римляните. Само по себе си осезаемото влияние на Библията и изобщо на християнската литература и етика върху „Беоулф“ показва, че авторът и/или скрипторът е двуезичен, тоест добре ползва не само староанглийски, а и латински език и следователно най-вероятно е духовно лице. Композиционните и функционалните сходства с части от Вергилиевия епос на свой ред добавят основания за схващането, че зад стигналите до нас староанглийски стихове стои поне един човек, познаващ античната традиция така добре, че да моделира северния наратив по подобие на класическия.


По-долу ще изложа конкретните причини, заради които смятам, че „Беоулф“ е създаден или поне записан под влиянието на Вергилий. На първо място обаче съм длъжен да посоча, че не съм първият, стигнал до този извод. Заключенията ми са самостоятелни, но във времето ги предхожда статията „On Heroes and Monsters: The Proposed Influence of the Aeneid on Beowulf[1]“ от Маркъс Уонг, публикувана през 2015 г. в The McGill Journal of Classical Studies, Vol.13 (2014-5), електронното списание за класически изследвания на университета „Макгил“ в Монреал, Канада. Паралелите между двете епически поеми, посочени от д-р Уонг, са по-скоро косвени и са съвсем различни от тези, на които смятам за необходимо да обърна внимание , но за изкусения читател ще си струва да се запознае и с двата взаимно допълващи се подхода към въпроса за близостта между Вергилиевия и староанглийския наратив. Според Уонг в първите две книги на „Енеида“ се наблюдават мотиви, повторени и в „Беоулф“: героят слиза на брега на чужда страна и е посрещнат първо с въпроси за името и произхода си, а едва след това влиза в контакт с владетеля (в случая на Еней – с владетелката). Картаген на царица Дидона все още се строи, както завръзката в „Беоулф“ започва със строежа на залата Хеорот. Разпознаванията на Еней и Беоулф също са паралелни, а разказът за гибелта на Троя си съответства с разказа за откупа за бащата на Беоулф. Мълвата от четвърта книга на „Енеида“ е сравнена от д-р Уонг с демона Грендел в „Беоулф“.


Значението на „Енеида“ за средновековната литература на Англия е най-лесно проследимо през влиятелната „История на британските крале“ от Галфрид Монмътски, писал през 30-те години на XII в., както вече съм посочил другаде[2]. Но Галфрид не е първият островен автор, черпил вдъхновение от поемата на Вергилий. Още в първата половина на VIII столетие авторитетният Беда Преподобни няколко пъти цитира фрагменти от „Енеида“ в своята „Църковна история на английския народ“ и споменава Вергилиевия когномен „Марон“ и падането на Троя в собствените си стихове за света Етелтрид, така че поемата за легендарния родоначалник на римляните е достатъчно добре позната на англосаксонските духовници много преди нормандското нашествие.


Не знаем дали „Беоулф“ не е съставен или дори записан още преди времето на Беда. Не е изключена никоя датировка на староанглийския епос между пристигането на донеслата латинската писменост сред саксите Августинова мисия в Кент през 597 и нормандското завоевание от 1066 г. или дори докъм средата на XII в., когато с прекъсването на Англосаксонската хроника окончателно спира и употребата на литературната реч от първия период на развитието на английския език. Така че не можем със сигурност да потвърдим, нито да отречем евентуално влияние между „Църковната история“ на Беда и „Беоулф“. Със сигурност знаем, че в края на VIII или самото начало на IX в. Алкуин от Йорк реторически задава въпроса „Quid enim Christus cum Hinieldo?”, „Какво общо има Христос с Ингелд?“ и така едновременно съзнателно подражава на Тертулиановия антиезически патос от прочутия въпрос „Какво общо има Атина с Йерусалим?“ и споменава един от важните герои на германо-скандинавската епическа литература, присъстващ включително в „Беоулф“. Можем ли от това да заключим, че поемата за гаутския герой вече е налична в някаква форма по времето на Алкуин, тоест близо седемдесет години след завършването на „Църковната история“ на Беда? Това е възможност, но Алкуин би могъл да знае името на Ингелд и от други източници. Във всеки случай не можем да отхвърлим съществуването на „Беоулф“ през VIII в. Ако обаче приемем и хипотезата, че полулегендарният Офа от Ангелн е двукратно споменат в поемата заради съименника си, крал Офа от Мерсия/Меркия (царувал от 757 до 796), бихме могли да предположим датиране на текста на „Беоулф“ във втората половина на осмото столетие, между времената на Беда и Алкуин и преди началото на викингските нашествия в Англия. Тази датировка може косвено да бъде потвърдена и от симпатията, изразена към датските езичници в началото на поемата: тази симпатия би била по-трудно обяснима след началото на скандинавските набези на Острова от 793 г. Такова хипотетично датиране на голямата староанглийска поема по косвени данни не е новост, но може да е свързано и с историята на влиянието на „Енеида“ върху приключенията на гаутския воин и владетел.


Ако разположим „Беоулф“ във втората половина на VIII в., можем да предположим и че авторът и/или първият скриптор на текста (първи, защото единственият оцелял до наше време ръкопис вероятно идва от по-късен момент в англосаксонския период) познава работата на Беда Преподобни и дори е стигнал до Вергилий чрез авторитета на църковния историк.


Конкретно осма книга на Вергилиевата „Енеида“ показва редица сериозни сходства с повествованието в „Беоулф“. Беоулф плава от родната си страна до Дания с кораб, както троянецът Еней плава с кораб по река Тибър, за да стигне от първия си стан на италийския бряг до малкото царство на мястото на бъдещия Рим. Гаутът е приет от стария и изпълнен с мъдрост датски крал Хротгар, както Еней е посрещнат от гостоприемния, също възрастен и мъдър цар Евандър. Сблъсъкът между Беоулф и чудовището Грендел съответства композиционно на сблъсъка между героя Херкулес и великана Как. Схемата на разказ в разказа, демонстрирана при пространното сравнение между първия подвиг на Беоулф и вмъкнатия наратив за Сигемунд повтаря вмъкването на целия епизод с Херкулес и Как. Сигемунд от вмъкнатия разказ убива дракон не само като предвестие, че самият Беоулф ще се сблъска с такова същество, но и както Херкулес във вмъкнатата част на осма книга от „Енеида“ убива чудовища. Беоулф получава за храбростта си дарове във вид на ризница, боен стяг и меч, както Еней получава божествени доспехи от майка си Венера. Разказът за бъдещето, издълбан в щита на Еней, повтаря пророчествата, които троянецът веднъж вече е чул от мъртвия си баща в отвъдното царство и втори път - от бога на река Тибър. Тук, както на много места Вергилий за пореден път открито подражава на Омир. Но по същия начин Беоулф свързва доспехите с разказ за бъдещето, когато предава всички получени награди на своя крал Хигелак и едновременно с това му разкрива предвижданията си за предстоящи събития в Дания. Беоулф търси майката на Грендел в подводното й скривалище, както още в шеста книга на „Енеида“ Еней се спуска в подземния свят. Беоулф е чужденец в датските предели, които само той може да спаси от демона, както и Еней е чужденецът, който единствен може да избави латините от безчестието на Мезенций. Мезенций и Грендел са безбожници и убийци. Позлатеният покрив на залата Хеорот блести[3], както ще заблести и покривът на Ромуловия дом. Славата на Еней, която го предхожда, има сходство със славата на Беоулф, а помощта, оказана някога от Хротгар на Беоулфовия баща и изплащането на стария дълг донякъде кореспондират с постоянното откриване на връзки между Енеевите троянци и други бегълци от Илион по пътя им, както и припомнянето на вражди и приятелства с различни народи. Всъщност относително устойчивите мрежи от съюзи и кръвни отмъщения, както и по-скоро неуспешната стратегия на възстановяване на мир чрез брак са общи за двата текста.


Изброяването на паралели между „Енеида“ и „Беоулф“ може да продължи (особено ако сравним Вергилиевата книга VII с англосаксонския епос) и би представлявало интерес за наблюдателния читател. За доказването на влиянието, оказано от Вергилиевия текст върху староанглийската поема, демонстрираните тук композиционни съответствия са напълно достатъчни. Това е от значение за разбирането на „Беоулф“ не само като текст, произлязъл от северноевропейската и по-точно германо-скандинавска ранносредновековна култура, но и като текст, оформен в резултат от преплитането на изключително разнолики литературни традиции. Ако наречем поемата за гаутския воин „северна Илиада“, логическото ударение еднакво уместно може да попадне върху която и да е от двете думи от словосъчетанието, в зависимост на коя страна искаме да наблегнем. „Беоулф“ е резултат колкото от англосаксонската епическа традиция, толкова и от влиянието на християнството, но и на класическата литература, която нахлува в света на гаутите и датчаните чрез мотиви, заети от Вергилиевата „Енеида“. Това е и още една възможност за сравнително разглеждане на героичните легенди от европейския Север и Юг. В известен смисъл „Беоулф“ се оказва неочаквано продължение на една още Омирова епическа чувствителност[4].  



[1] Статията може да бъде открита на URL: https://www.mcgill.ca/classics/files/classics/2014-15-06.pdf, посетен на 26 февруари 2017. Тук и до края бележките са мои, М. Г.

[2] Вж. „Класическата римска литература и англо-нормандските историци от XII в.“ в блога ми на URL: http://mglishev.blog.bg/history/2017/02/25/klasicheskata-rimska-literatura-i-anglo-normandskite-istoric.1512138, посетен на същата дата като посочената по-горе статия.

[3] Интересна възможност за паралел има между блясъка на златния покрив на Хеорот и изгарянето а залата в пламъци. Запазеният остатък от „Финсбургския фрагмент“, който също има съответствие в „Беоулф“, започва с реторичния въпрос: „Не горят ли покривите?“ Блясъкът на златото предсказва края на разкошния кралски дом в огън.

[4] Същото се отнася и за Галфридовата „История на британските крале“.




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8626742
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата