Прочетен: 621 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2018 20:47
- Какъв?
- Особняк!
- Особняк ли? Защо? Или по-скоро как по-точно?
- Хората сборват доброто със злото. Да речем Любовта срещу Омразата. А пък при него се получи единоборство между Любовта и Обичта
- Виж ти! Не ми ясна тази борба. Да не би това да е отново някакво си твое ПИ?!
- Нещо такова! ПИ във формата на световно класическия Любовен триъгълник!
- ПИ в Триъгълник Любовен?! Проблем почти дълговековен! За тишина в залата ще помоля! – вдигам двете си ръце нагоре аз – Може би по таз’ странната дилема, бай Курти нова тема ще поема…
- Не е нова! Аз нали на времето ти бях обещал да си помисля за Любовните триъгълници.
- Вярно! Обеща! Ма после бая за твърде дълго тихичко си замълча.
- Така си е! Но да ти кажа сторих го аз това мислене. И вече даже имам що годе теоретична концепция по въпроса. Е! Има още какво да се доизкусурява по нея… Амааа… Почти е готова…
- Ахаа… Казваш може и да натаманяваш това онова в движение…
- Нещо такова! Също като студент. Дето не си си изчел всичките въпроси от конспекта. И на изпита си ги уйдордисваш от смукане на пръсти понякога нещата…
- Ахааа…! Но ти сега си фърси - подготвил си се… ама донякъде!
- Така си е. Подготвих се. И то сериозно… Но все пак дето казах си е като преди – донякъде е…
- А такааа…! Ха сега да ми паднеш пък ти на мен. Аз да те поизпитвам малко. Все ти на професор се правиш…
- Може. Не възразявам – усмихва ми се бай Курти - Почвай да питаш. Че да видим какво ще се получи с моето уйдурдисване.
- Добре започвам! Кажете моля Ви колега, къде в тази класика с онзи особения Любовен триъгълник Вие я виждате Любовта? Нали колега за него и за нея Сте работили във Вашата прословута дисертация.
- Точно така – за него Триъгълника. И за нея Любовта и Обичта разсъждавах…!
- Че къде тогава колега там в онова триъгълното пространство е борбата между тези две Богоизбрани добродетеля?
- Хубаво го каза това Малдеж. А какво най те интересува?
- Би ми било интересно от академична гледна точка, да ме осветлите колега малко по от близо по въпроса. Особено и по-конкретно за триъгълния случай на лицето Томи?
- Нямате проблем колега - веднага влиза в шегата ми бай Курти - Но щом от този ракурс на триъгълност ще разглеждаме нещата… То тогава ще се наложи малко по-силно и малко по-насочено да включа слънчевите светлинки на триъгълното Ви мислене колега.
- Ехаа! – пляскам на момента с ръце аз - Триъгълно мислене ли? За такова аз не знам. За квадратна глава съм чувал… Ама за триъгълно мисленеее… - и започвам да се вайкам, но като го виждам как важнически вдига рамене, смирено навеждам глава и го подканям – Добре, добре, колега! Включвайте ги тогава тези Вашите триъгълни осветления! Готов съм за уйдордисаната ви концептуалност!
- Благодаря за така предоставената ми възможност колега… - продължава в същия стил бай Курти, но после отведнъж спира да театралничи и подхваща по-сериозно - Виж сега Младеж… Всяка една любовна връзка, в много от случаите, започва най-често от момента, в който само единият е влюбен.
- Добре! Като за начало приемаме варианта… Че влюбването в мига първи е едностранно… Или е едностранен акт! И?
- И! В началото емоцията си е само от първо лице единствено число. Дето му казваме - Аз съм.
- Така си е! Но пък страшно готино е, ако в моментът един такъв звънчев „Аз съм“ се превърне изневиделица в един по-така Дует слънчев. И то от емоцията трептяща в едното му сърце … Премине в емоции туптящи най-малко на подобни две. И от порядъкът не какъв да е! А именно в акорд резонансен на спрежението Ние сме. Което точно си еее… Множественото число на Лицето второ. И то от хубаво по-хубаво ще да е ако преходът от Аз съм в Ние сме - се случи във време кратко. И то от скоро по-скоро… - започвам аз някаква си нескопосна римувана импровизация, но той ме прекъсва.
- Именно! Млади ми поете! Римувка хубава тук ти сплете. Но твърде е тя далече. Че дори и извън е доста от темите от нас подети. Щото ако помните колега лириката Ви бе за влюбените състояния.
- Ми то ние, не ли за тях си говорим? Тука и сега?!
- Не точно! – подсмихва ми се стареца и връщайки ми втори път жеста с римуването казва - Щото тук думанката нашата една… е не за друго… А за триъгълниците във Любовта. Пък то триъгълниците… Те по-скоро се появяват в казионно-сериозните… Или още в официозно-брачните връзки. И там май в повечето случаи нещата са силно подчинени не толкова на момента звънчев! Или пък на лъчът любовно слънчев!
- Ми на какво? – питам учудено, но моя събеседник без никакво предупреждение ме приземява в твърдия грапав коловоз на досадната проза - с думите:
- По-скоро Младеж, тези неща, за които аз говоря са по-подвластни на дълбоките колебания във времето.
- Колебанията във времето ли? Яяя?- и му правя традиционния наш реверанс, допълвайки - Или по-така казано? – при което той на момента реагира с усмивка на лице отговаряйки ми:
- Или като примерно например… Всяка семейна Обич е подложена на динамично потъващо-изплуващи, двустранно-едностранни, компромисни взаимоотношения.
- Ахааа…! Плаващо едностранно-двустранни? Бреййй! Това ли ти е то точното казване. Бреййй!
- Това!
- Че то това направо асоциации за някакъв удавник буди. Пък и като цяло много потъващо-абстрактни са ти визиите за семейния живот бе колега Курти? Не мислите ли?
- Мисля си аз амааа… - клати многозначително глава стареца - На мен Младеж нещо съвсем друго около Любовните триъгълници по принцип ми е много по-интересно от потъването и изплуването.
- Казвай да го чуя това интересното! Стига и то да не е нагълтало вода в някой от потъванията си.
- Ами например, че когато човек е изправен пред две злини… Той в повечето случаи чрез Директната си Интуиция, се опитва да избере по-малката.
- Ееее! – шумно изпускам въздух през устата си и се правя на дълбоко възмутен - Нищо не ми каза ти сега! Това последното… някаква Архимедова Еврика за разплисканата му от ваната топла вода ли беше. Или реторичен проблясък, че колелото когато се търкаля всъщност се върти?
- Ами да! Всъщност исках да кажа, че когато иде реч за злини освен, че човек избира по-малката, то той почти никога не пропуска възможността, да се отърве от по-голямата.
- Айде още една галактико-космическа Еврика?! – свъсвам вежди аз и започвам театрално да откровенича - Да ти призная Бай Курти оставам разочарован.
- От какво?
- Очаквах повече засуканост. Особено пък точно в така шумно декларираните ти заявки за концепции около Любовните триъгълници. Ама до тук само едни семпли разсъждения чувам.
- Че какво ми е на разсъжденията?
- Ами много нормално си е то това, за което ти сега тука ми говориш! Я се стегни. И ми кажи нещо по-така. Нещо по по твоему. Нещо по-посукано терминологично. Или поне нещо по ала-академично - започвам да го нахъсвам аз и отново влизам в ролята си на професора – Ще помоля ако може нещо по не разбираемо да ми обясните колега Кръстословица. Или ако нямате възможността да ми го разясните… То тогава ми го представете като конкретен случай колега.
- Именно колега! Нормално, обикновено и тривиално разбираемо си е всичко – започва в началото с равен тон бай Курти и аз си мисля че ми влиза в шегата, в един момент обаче той отсича - Но това разбираемото е само за злините! – отново спира за кратко той, заглежда се, както си прави по принцип и без изобщо да обръща внимание на моите язвителни закачки - Но пък вижте! Обраното никак не е толкова нормално господин професор. Нито пък е толкова обикновено и разбираемо. Даже и повече от на обратно е! Бая си е засукано. Особено в Любовните триъгълници за които говорим сега.
- Кое, кога или какво, като за обратно посукване имате колега Вие в предвид?
- От типа на стереометричното посукване си мисля че е…
- Ахаа - прекъсвам го аз – Тогава когато Любовта е на срещуположния ъгъл на Доброто в триъгълника… Или тогава когато Любовта е на прилежащия му ъгъл? Това ли имате в предвид колега? Или може би ако е някъде около правите ъгли на височината в триъгълника?
- Не! Сега не става въпрос за прилежание и срещуположност…
- Ми за кое?
- За това и за тогава Младеж, когато си изправен пред две добрини… Или пък пред две хубавости! Както и пред две Любови – отсича стареца и изведнъж отново потъва в някакво моментно вглъбение, явно търсейки допълнителни аргументи за уйдордисване по темата.
- Така и? Ама казвай де! Къде се отнесе пак? - пресиращо го подканвам аз, а той едва ли не се стряска и продължава отведнъж:
- Та тогава пак по интуиция се опитваш да избереш по-силната добрина. Или по-голямата хубавост. Или по-голямата Любов нооо… – и с това си дълго и дълбоко „О“ моя събеседник отново пропада някъде в спираловидните си замислесности, секунда след което ме поглежда виновно и с детинска безпомощност пита ни в клин ни в ръкав - Нали така?
- Ха! И какво е сега това: „Нали така“? Бай Курти - ти какво?! Като си мислиш нещо на ум да не си въобразяваш, че и аз мога да го чуя?
- То вярно, че няма как да ми чуеш мислите… Виж сега Младеж. За разлика от примера с лошото, хората не винаги се опитват да се отърват от по-малката и по-слабата добрина. Когато имат такъв двустранен избор ми е мисълта – завършва си мисълта той и ми се усмихва бодро, бодро.
- И какво от това?
- Ама как какво от това? – повече от победоносно пита той - Явно на много хора попаднали в такива изборни дилеми както беше при Томи… Тогава вече им е повече от трудно с раздялата... искам да кажа да се разделят!
- Да се разделят ли?- прекъсвам го аз - С кого? Или с какво?
- С някое от онези по-малки добри неща.
- Ахааа…! И?
- И поради тази пустата им алчност към добротата и любовта… Всеки простосмъртен подсъзнателно се опитват да носи две добрини или две Любови под една мишница.
- Ахааа… Ясно! Пък те понеже Любовите са топчести растения като дините. И това упражнение при хората с по-скромни душевни мишници им се явява трудничко – опитвам се със закачка да му вляза в мисълта и подпитвам – Така ли? – и като виждам, как той доволно ми кима с глава отново питам – Добре! Ама сега това аз как да го свържа с Любовта на твоя Томи. Или пък с Любовните триъгълници, като триъгълно любовно явление от световен порядък?
- Именно! – повдига показалец пред носа си бай Курти и отново отсвирвайки с неглиже усмивка последния ми въпрос мъдро заключава - Мисля си още Младеж, как това понякога е най-точната предпоставка за образуването му.
- На кое? – питам глуповато аз, но го виждам как ми прави триъгълник с пръстите на двете си ръце и тутакси ми хрумва нова закачка - Ама я чакай, чакай! Я, е остави тази твоята предпоставка сега!
- Защо?
- Как защо? Защото то нали там при триъгълниците всъщност я няма Архимедовата константа? И ти сега като ми направи това триъгълниче с пръстите си знаеш ли колко дълбоко ме заинтригува… Ама с нещо друго…
- Какво друго? Младеж ние нали за Любовните триъгълници си говорим сега… Пък те триъгълниците освен оня Бермудския няма как да са дълбоки… Щото по презумция са двумерни фигури…
- Така така…! Ама мен само преди миг ме прониза друг един въпрос… - млъквам за момент и го поглеждам лукаво.
- Давай го да го чуя този мигновен въпрос Младеж! – моли в повелително наклонение стареца, а аз отново започвам да важнича, като професор пред студентска аудитория и питам.
- Я ми отговорете колега Кръстословица! Чрез кое действие чрез коя компонента на Любовния триъгълник, Вие бихте получили Любовта?
- Какво имаш в предвид Младеж?
- Питам чрез синуса от мозъчните мишници на алчния за добрини човек ли ще се получи Любовта или чрез лимесът от самите добрини с които тангентира?
- Неее… Мишците душевни нямата нищо общо тук. Съвсем по друг начин стоят нещата в Любовните триъгълници…
- Тъй лиии…? Ахааа… ! Не е казвате като при Любовта в сферите. Или пък както ми обяснявахте по-преди там за Паисий и Томи дето били някъде си по различните височини на овалите в потоците от хълмисто време.
- Не! Не е!
- Ахаа. Ясно! Не било! - усмихвам му се аз, но ми хрумва нова глупост и отново го подкачам, уж опитвайки се да гадая на глас - Ааа… да не би да е от това, че котангесът от правия ъгъл в тъпоъгълния триъгълник да прави Любов? Или пък не! Може би по-скоро косинусът от тъпия ъгъл в остроъгълния триъгълник да прави Обич?
- И защо пък от тези действия да се получават тези чувства и емоции? – пита учудено стареца.
- Как защо? Защото си мисля, как е също с това което Вие колега твърдяхте
- Кое Младеж? – не успява да прихване мисълта ми бай Курти
- Исках да кажа че това нещо наречено Любов го прави мистичната константа Пи в окръжността? Затова!
- Да бе как така?! – малко е засегнат бай Курти и сякаш за миг забравя, че аз съм професора в играта, която играехме до сега и ми се обръща към мен малко строснато - Я и ти! Младеж! Какви ми ги говориш ти сега!? Прав ъгъл в тъпоъгълен триъгълник. И тъп ъгъл в остроъгълен триъгълник. Няма такова нещо. Пък и от къде на къде в триъгълниците π (Пи)? Няма π (Пи) в триъгълниците. Това твоето си е пълно математическо невежество!
- Да бе невежество. Ми тогавааа…? От къде тази Любов в триъгълника? Щото от така изнесените от Вас колега разсъждения… - връщам го пак в ролята на студент аз - На мен друг начин за получаване на Любов в геометрията освен π (Пи) към този момент не ми е известен… Щото пък тя Геометричната Любов нали според изказването на Архимед била теорема нуждаеща се от ежедневно доказване… Пък на мен честно казано други доказателства освен Питагоровата теорема не ми идват на ум.
- Да! Но мен колега ми идват. Защото има едни други константности, които достатъчно много доближават Триъгълникът като геометрична фигура до любовните взаимоотношения. И още и до обичните битиета на хората.
- Опалааа! Обични битиета! Ха така! Да си додем казваш на константната думата. И кои са тез константности в нашите битиета? Като примерно например?
- Като примерно например в триъгълниците винаги има по три ъгъла. И по три страни. И три върха има също. Което е много близко до Любовта особено що касае същността и като ситуация.
- Ахаа…! Е! И аз пък какво ли питам?! Сега Любовта от емоционална диня под душевната мишница на влюбения, изведнъж се превърна в същностна ситуация.
- Амиии… - вдига рамене бай Курти.
- Ама да де! И аз какво ли съм се разумувал… То основното съдържимо в динята нали си е водата. А нали според онзи Метача…! Водата си приличаше много с Любовта! Пък то и там при това прозаичното H2O нали имаше няколко на брой специфични константни закономерности. Като например, че водата е мокра.
- Мокра! Браво Младеж! Именно! Точно в тази си несвойствена мокра константност е и допирната точка на Водата до Любовните триъгълници?!
- Така ли! И как е така! Май не Ви разбирам колега. И в ролята на Професор и извън нея наистина не Ви разбирам колега.
- Е как де господин професоре… - поглеждаме почти учудено бай Курти – Елементарно е!
- Добре! Елементарно е! Но все пак да ми кажете, как е като примерно например!
- Като на пример имаме трима човека. Примерно два мъжки водородни атома „H“ и един женски кислороден „O“. Или обратното! Два женски „Н“ с един мъжки „О“. В следствие на което се получава световно известно H2O. И але-хоп! Появява се онзи любовен триптих с три точки във всеки връх. С педантично специфичния ъгъл от невероятно устойчивите 104,5 градуса между двата еднотипни атома. И то обгърнат от втечнени емоции и чувства като Любов и Обич. Или от особено влажното внимание на всеки влюбен или обичащ.
- И какво сега!? Май без време подмокрихме Любовния триъгълник?
- Именно! – усмихва ми се утвърдително бай Курти.
- Това – ясно! Че ще ми кажеш: „Именно!“ – подкачам го аз - Ама като го няма Лудолфовото число...! Къде му е толкова интересното? И къде е това в триъгълника, което му е близкото до Любовта? Щото ти нали започна да говориш в началото за Томи. И за най-голямата му любов в живота? Близкото в цялата тази ситуация тук - кое е?
- Е как кое му е близкото. Близкото е че тук отново имаме Парадокс на Интуицията.
- Е!Е!Е! То и това според всичко, което сме си говорили с теб също е ясно! Ама къде го той-парадокса бай Курти? Не го виждам аз.
- Парадоксът е в това че е публична тайна, как любовните триъгълници са повсеместно заклеймявани.
- Заклеймявани ли?
- Ами да! Като най-коварните! Най-неприятните! И най-разтърсващите човешки взаимоотношения. И още като най-вредящи за Любовта на едно семейство. И за обществото също.
- И какво?
- Е как какво? Всичко това е толкова многократно компрометирано, коментирано и безкрайно и досадно тиражирано!
- Знам! Аз питам друго! Защо и тук парадокс някакъв да има?
- Така де! Ще обясня! – засуетява се нещо с обяснението си стареца.
- Обясни де! – подсмихвам му се аз, защото го виждам че се суети – Или пак сега на момента ще си го измисляш…
- Не точно че сега го измислям ами по-скоро като идея го имам, но в думички трябва да облека мисълта.
- Давай! Вкарвай я мисълта в пробната и започвай да и надяваш словесните одежди… - смея се с глас на признанието му аз.
- Смееш се ти, но то това за Любовния триъгълник е само коментирано. И тиражирано. Но ми се струва, че е и доста умишлено и доста по църковно дирижирано. Поне относно компрометирането му – почти смутолевя бай Курти и отново поглежда притеснено ту на ляво ту на дясно.
- Къде там! – питам аз саркастично и демонстративно и аз се оглеждам наоколо.
- Умувам дали е само проблем? Или има и друга страна, която умишлено и целенасочено се пропуска. Имам в предвид с тази масова нагласа. Че уж всичко е много мокро, вредно, безкрайно неприятно и болезнено разкъсващо.
- А то как е според теб?
- Някак си по-инак е според мен сякаш!
- И защо?
- Защото остава открит и още един много важен въпрос.
- И още един освен оня първия от преди малко ли?! Кой той? За острите ъгли на H2O– то ли пак ще си говорим. Или за това колко е мокра в централната средна част на Любовните триъгълници?
- Не! Друго е! Интересното е как и защо непрестанно и повсеместно се срещат тези триъгълници по земята? И как и защо някой семейства дълги години остават стабилни въпреки съществуването му.
- Интересното ми се изясни – но така и не чух въпроса!
- Че въпроса ми е! Това не е ли всъщност в следствие именно на една друга причина?
- Коя друга?
- Друга различна от прословутата разюздана виновност от страна на този или от постъпките на онзи, както всъщност се твърди?
- Тъй! Тъй! Ама коя е тя? Таз другата причина?
- Ами например причината за това му съществуване да е точно в това, че триъгълника като формация от точки и отсечки е най-стабилната двумерна фигура изучавана в Евклидовата геометрията.
- Айде пак при пра дядо ми Евклид ме прати! Добре! Ма чакай! Най-стабилната ли каза? Това пък за триъгълника, аз за пръв път го чувам.
- Ти за пръв път го чуваш, но не и аз. И си е точно така.
- Добре даже и да приема казаното като вярно… Това за стабилността може и да е истина. Може и да е валидно. Но само за геометрията. Защото имено тя се занимава с фигури, а не с човешки взаимоотношения. Още по-малко пък конкретно със семейни или партньорски.
- Дааа… – отново небрежно пропуска бай Курти моята забележка покрай ушите си все едно нищо не съм му казал и продължава да си умува на глас – Младеж представи си например, че си си направил триъгълник от летвички. Представи ли си го? – пита той, поглеждайки към мен с усмивка и продължава в привичния си за него непокистов тон – Ако си успял с представянето, после си представи още и как тези летвички ги свързваш с подвижни снадки по върховете… Нещо да речем, като подобно на старите дърводелски сгъваеми метри. Знаеш ли ги?
- Да! Знам ги! Чичото на баща ми има такъв. И за нищо на света не иска да чуе за ролетка – отговарям му аз и го виждам, как той с палците и показалците на двете си ръце прави пред очите ми триъгълник – Добре виждам ти фигурката. Даже и си го представих. Че дори и ги свързах подвижно тези твои летвички. И какво?
- Ами помисли! – почти ми заповядва стареца, а на лицето му грейва усмивка на млад откривател пред поредното велико откритие – От който и ъгъл или страна да подбутнеш един такъв подвижно свързан триъгълник - и демонстративно започва да криви пръсти във въздуха, продължавайки с обясненията - той променя формата и комбинацията на ъглите си. Разбра ли ме?
- Да! Така! И?
- Не „И“ а, Но!
- Добре „Но“! И какво като е „Но“?
- Но и същевременно винаги си остава триъгълник. Нали така?
- Нали така! – усмихвам му се и аз – И после?
- И после има също – да! Защото колкото и както и да променяш дължината на трите летвички, свържеш ли ги във фигура - то тя винаги ще си бъде триъгълник.
- Еее…! Ама то и това е от ясно по-ясно. Няма как с три летвички да направиш четририъгълник или петоъгълник. Още по малко пък кръг. Айде сега – възнегодувам аз - Това си е кръстословица за предучилищната. И сина ще реши една такава твоя семантична гатанка. Само дето не виждам до момента къде всъщност е парадокса? Още по-малко пък къде изобщо може да е скрита Любовта.
- Та с две думиии… – отново с разсеяно поклащане на главата старецът пропуска моите забележки и продължава да си философства - Промените в параметрите на съставните му части, не са в състояние по никакъв начин да променят изконните правила и закони, на които тази фигура се подчинява в геометрията.
- Тъй! И какво от туй? – питам аз и се оглеждам нехайно, опитвайки се да имитирам неговата творческа разсеяност – Това какво касае семейната чест? Любовта? Томи? И константите?
- Как какво? Мисля си, как това е същото и при човешките взаимоотношения. Особено ако тези отношения са затворени между трима човека.
- Че какво пък винаги да им е същото? - продължавам упорито да се правя на инфант от занималнята в трети клас аз.
- Ами виж сега Младеж! – подхваща отново стареца явно засегнат от това, че толкова дълго ми говори, а все още остава неразбран - Винаги сборът от трите ъгъла, в който и да е триъгълник е равен на 180 градуса.
- Така! Съгласих се! И после!
- При което ако си попаднал в Любовен триъгълник - ти винаги си в единия от неговите ъгли. А другите две персони са в другите два. И в зависимост от това какъв е ъгълът на собственото ти отношение към самия тебе си... И разбира се какъв е ъгълът на отношението ти към другите двама… Съответно триъгълниците биват тъпоъгълни, остроъгълни, правоъгълни, разностранни, равнобедрени илиии…
- Да де… Или равностранни – допълвам го аз, прекъсвайки обстойно обстоятелствените му геометрични доводи и продължавам с моето кратко - Яснооо!
- Именно - ясно! Та точно там около вида и ъглите на съответния специфичен триъгълник, започва огромната проблема на човешката дилема? – имитира той моите моменти стихоплетни изблици и ме поглежда хитричко, а аз се опитвам да не му оставам длъжен:
- Ахаа… И какво казваш ти сега? Двоумене голямо пада бъдева? Попаднеш ли в такъв триъгълник Любовен… Стоиш си и се чудиш с притеснение към кой човек с какъв ъгъл да си като отношение. В тоз тристранен ънклав съдбовен… Твоя личен ъгъл дали да бъде тъп, остър или прав?
- Именно! Ама май не е само двоумене. Ми си е по-скоро чисто триумене.
- Що пък три? Нали във всеки триъгълник освен твоя личен ъгъл винаги и всякога имало само още по два?
- Именно – да! За триъгълника те са само още два. Но това е в триъгълника извън тебе. А за оня вътре в тебе си…
- Какво за вътре в мене си?
- Как какво? В такива ситуации човек започва да се бори, за това да не бъде разкъсан от разнопосочността, в която го разпъват ограниченията на разума, порива на сърцето и зовът на душата му. Защото тези последните три от своя страна образуват един друг вътрешен триъгълник - точна проекция на онзи външния с хората участници в триадата.
- Ахаа! Ясно! Пак опряхме до мокрото. Орел, рак и щука от вътре?! Щука, рак и орел от вън!? Така ли? А бай Курти?
- Именно! Или по друг начин казано Тупиков кръстопът.
- Е!Е!Е! Хайде сега пак - ново двайсет! Как пък така?! Де го като логика триъгълника? Де го като геометрия кръстопътя? И още повече пък хем и тупиков, хем кръстопът?
- Е ти на Т образно кръстовище не си ли попадал?
Попадал съм. Но изобщо не виждам връзката. За Томи и Любовния триъгълник си говорим. Нали не си забравил? Не се препираме тук двамата за трафика на петолъчката около Сливен.ПАРАДОКСИТЕ НА ИНТУИЦИЯТА ( Част 6)
ПАРАДОКСИТЕ НА ИНТУИЦИЯТА ( Част 6 А)
