"Девет годин той скита се бездомен,
без сън, без покой..."
"Левски", "Епопея на забравените"
Иван Вазов

Още скиташ безсънен, Апостоле
и духът ти не среща покой.
Споменават те в речи и тостове
зли търбуси, потънали в лой.

Сто и кусур години заспалите
не събудиха вяра с искри.
Ужким следваха все идеалите,
а пък всеки лукав се покри.

И какъв ти олтар и възкръсване?
Друг завет съчиниха без срам.
Да ядат и да пият до пръсване,
лакомия въздигнали в храм.

Да устройват чеда и наследници
чак до трето коляно със власт -
като утрешни нови изедници
с ненаситно отворена паст.

А бесилото днес е в прокобата,
здраво стегнала бедни души -
в сън мъртвешки да следват загробени
оня, който с лъжа ги теши.

Още скиташ безсънен, Апостоле!
Нас поне за завет събуди!
Да въздигнем пътеки и мостове,
да прокараме светли бразди!

Свободата е храм и величие,
на която ти зов си един!
Битието изгубено, ничие -
да си върнем достойни...
Амин!

(От стихосбирката "Възходът на падението")

Ведролей

живеят като наши паши. Все още.

Права си, за съжаление!