Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01 11:21 - БЪДИ ГОРД ,ЧЕ СИ БЪЛГАРИН!
Автор: iliada Категория: Хоби   
Прочетен: 133 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 14.01 11:41


image
 Ако бе жив, великият актьор щеше да навърши 93 години!

С този текст искаме да изразим дълбокото си възхищение пред вечния талант.

Калата - Георги Тодоров Калоянчев, един от най-големите български актьори на всички времена се ражда на 13 януари 1925 година в Бургас.

Театралните му заложби проличали още в гимназията, където бил душата на класа.

Сам, разказва, че дори не му е хрумвало да продължи с актьорско майсторство, преди поправителният си изпит по Немски език, в който понеже не знаел езика си съчинява своя версия на немския, а импровизацията му е толкова обедителна, че накрая учителят му си помислил, че той е забравил езика.

Плановете на Калоянчев били да продължи в железопътно училище, където хем да изкара службата си в казармата, хем да хване занаят.

Именно учитилеят, който едва на го скъсва, му казва, че само един истински артист може толкова убедително да си измисли нов немски език и го съветва вместо железопътното  училище, да се насочи към НАТФИЗ, като по този начин и да избегне казармата.

За да избегне службата Калата прави точно това. Талантът му обаче не бива забелязан скоро. Нищо актьорско не проличало в него отначало, Калоянчев няма впечатляваща фигура, запомнящо се лице, нито богат тембър.

Засенчван е от талантите на Катя Захариева, Коста Цонев, Катя Динева и други ярки артисти, които учели заедно с него.

image Снимка: ЕПА/БГНЕС

Руският режисьор Борис Бабочкин, който по онова време поставя 3 пиеси в Народния театър, открива Калата, защото обичал да гледа студентските упражнения и вижда как Калоянчев насища образа си в пиесата "Буря". Съответно - веднага след завършването си, Калата е приет в трупата на Народния театър.

През 51-ва година играе за първи път в киното, с ролята си на циганчето Сали във филма "Утро над Родината", но въпреки, че е душата на компанията, до истинската слава остава още доста време.

Минава 5-годишен период, в който Калоянчев не получава никакви роли. Функциите му в театъра се свеждали до това да замества главните актьори, ако се разболеят или по някаква друга причина не могат да играят.

image Снимка: БГНЕС

През 1956 година Калата се снима за втори път в киното във филма Димитровградци. Малко след това преминава от трупа на народния театър, в новосъздадения Сатеричен театър. Тогава започва и поредицата от незабравими образи в незабравими филми, като Специалист по всичко от 62-ра, Езоп от 70-та, Бон Шанс инспекторе от 83-та и още много много други.

Чак през 1991 заснема най-известният си филм и може би ролята, в която всички най-ясно го помним. Тогава се превъплащава героя на Алеко Константинов - Бай Ганьо във филма "Бай Ганьо заминава за Европа", което се превръща в най-гледаният български филм на 90-те години.

За втората част на филма сценарият е писан специално за Калоянчев, но дълго време не успява да намери финансиране. В крайна сметка, чак през 2003 година е заснет, но за най-огромно съжаление Калата на участва в него. Заради огромното си уважение към таланта на Калоянчев, режисьорът Иван Ничев въвежда несъществуваш герой - духът на на Бай Ганьо, който се играе от заместникът му.

През 2003 след многото други призове и отличия, Калата получава наградата на съюза на артистите за цялостно творчество, но най-голяма награда за него си остава званието народен артист, но не онова звание, което се дава от държавата, а народен артист в най-буквалният си смисъл - това, че с легендарните си роли се превръща във всенароден любимец, с които радва от сцената и екрана, близо половин век с над 60 роли не сцената и още толкова на екрана. Роли, в които сякаш не той взима от персонажите, в които се превъплащава, а те от него.

Той притежава изключителна и уникална органика, способност за истинско и истинно присъствие на сцената и на екрана. Дарба, която - или имаш, или нямаш. И понеже не намирам правилните думи, да продължа с хиперболизацията, която той заслужава, ще оставя талантът и добрата му душа да говорят. Ще приключа с монолог от пиесата Кукер Кабаре, който Калата рецитира. Текст, който за съжаление остава релевантен, толкова много години след написването си. 

 

image Снимка: БГНЕС Редактор: Росица Костадинова Георги Калоянчев







Гласувай:
8
0



Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iliada
Категория: Хоби
Прочетен: 4299894
Постинги: 6024
Коментари: 27681
Гласове: 78015
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол
1. 1
2. 1
3. 1
4. 1
5. 1
6. 6.1
7. 11111