Ой Коледо, мой Коледо!… из"Коледари"

    В полунощи, време тайно,
    над люлка на рожба драга,
    спря се наречница блага,
    прилетяла от незнайно.

    Час се спря и час нарече:
    "Ясно чедо, първородно,
    с блага вест на време сгодно,
    бог ме прати отдалече.

    На честит си ден родено,
    за дни още по-честити -
    с тебе майка да се кити,
    като с перо позлатено.

    В труд, в грижи, в заборави
    татку си надежда ясна...
    Да расте и да порасне -
    дом подигне, род прослави!

    Да върви из път световни
    към доброто с крепка вяра,
    да не снайде зла превара
    помислите му грижовни!

    Дни на младостта му лека,
    като зорница да са ясни -
    и в сърце му да не гасне
    чиста обич век до века!

И во тоя дом честити,
що го чиста вяра кити,
да не сяква все що драго -
руйно вино, мед и благо,
златно жито у амбари!

- Чул ви господ, коледари!

Бог да дава
вкъщи слава -
дни честити,
чиста съвест!

Дар в полето,
дар в сърцето -
добра мисъл,
мир и милост!

Тебе пеем, станенине,
тебе славим, господине:
много здраве бог ти прати -
        имот - живот -
        дом палати!

Колко здравец по гората,
колко звезди в небесата,
толкоз здраве у палати -
        живот - почит -
        дни благати!

На копраля над върхове снежни
е отскочил месечко в небото,
глъхнали са в сън поля безбрежни,
само будно още бди селото -
слава слави спроти празник честни.
Коледари низ-по село ходят,
песента им се далеко счува...
Станеник ги води да споходят
дом, обичай свят къде се чува -
Бъден празник да се слави с песни.