С тези необходими пояснения, тук ще разгледам информационния обмен само като отрицателно въздействие, т. е. само негативния аспект на манипулацията, противополжният на обмена на информация като формиращо въздействие и взаимодействие.
2.2. Манипулатор и манипулантът-тълпоид
Манипулацията предполага противопоставяне на субектите и, в този смисъл, тръгва от съзнателното разбиране за източника на информация като манипулатор, и за “другия”, манипулирания от него – като манипулант. Манипулатор може да бъде както човекът, като субект на междуличностната комуникация, така и неговото “оръдие”, т. е. средството, с което той осъществява целите си. Следователно манипулаторът (от фр. “manipulateur”), особено в телевизионната комуникация, е събирателен образ, той съвместява в едно целта и средството, т. е. човекът и машината[12]. За разлика от аудио–визуалното общуване, където информационният продукт е рожба на много “ръце”, многократно обработван, при писменото общуване с книгата авторът в най–добрия случай е само един, което не изключва функционирането му като манипулатор.
“Манипулатор” и “манипулант” са взаимосвързани понятия. Манипулантът е този “друг”, чиято леност, незнание, пасивност и неувереност служат като благодатна почва за манипулацията. Той е човекът, който е облекчил своите мозъчни и телесни функции, чрез изграждането на техни “удължения” и така е станал подвластен на цивилизацията на “екстензиите” и посредниците. Манипулантът днес е предпочитана от мнозина роля. Манипулацията паразитира върху атрофирали, ентропирали психични състояния и нагласи: безкритично отношение към обменяната информация, доверчиво приемане на самата манипулация като нещо естествено, разбиращо се от само себе си, податливост на внушения, стремеж към икономия на време и енергия, към неизискващи големи усилия и съпротивление актове на информационен обмен или общуване. Манипулативността се очертава като основен функционален белег на и на свръхинформирания индивид в една информационна среда, характеризираща се с хиперизобилие и “многоръко” посредничество. Той става жертва на особен вид информационна “радиация”, разпръскваща манипулативни послания.
Често са изказвани различни твърдения относно предпоставките за съществуването на манипулативността. Някои теоретици смятат, че манипулацията е неминуема, по силата на самата биологична същност на индивида, че манипулативността е характеристика, заложена в някои особености на човешката природа. Например, в постоянния стремеж към преповтаряне, вторичен прочит или претълкуване на текстове или художествени творби, към връщане към една и съща книга, към общуване с едни и същи герои и писатели. Според М. Пешева, например, стремежът към частично повторно възпроизвеждане, стигащо до маниакална селективност и системност, е причинен от дремещата някъде дълбоко в човешката природа манипулативност[13]. Освен това, манипулантът, според З. Фройд и К. Г. Юнг, израства върху почвата на тази част от човешката психика, наречена подсъзнание или несъзнаваното, на чиято основа са извършвани манипулации още в най–древни времена. Съществуват и такива автори, които твърдят, че манипулацията е едва ли не "жизнено необходима" в условията на съвременните общества. Контролът и направляването на мислите и поведението, на чувствата и потребностите на "безличното множество", неспособно на самостоятелни съждения и решения (както е при направляваното четене), според тези автори трябва да се извършва от някакъв управляващ елит, способен да изпълнява ръководна и манипулаторска роля.
Манипулацията е реално осъществима, само при условие, че има обективни предпоставки за нейното разпространение, т. е. наличието на мишената, множеството, тълпата. Тоест, ако се интересуваме от предпоставките за манипулиране чрез информация косвено предполагат и разглеждането на проблема за манипулативната тълпа като потребител на тази информация или отделния й представител – тълпоидът. Необходимо е в случая да му се отдели по–обстойно внимание, т. к. опростеното разглеждане на проблемите, стоящи по принцип пред човечеството, е една от най–специфичните страни на манипулацията, с която се атакува от векове съзнанието на хората.
Магията на тълпите от манипулируеми индивиди е използвана далеч преди епохата на Древна Елада и Рим. Но традиционната за тогава устна комуникация е позволявала на блестящите и неповторими в своето време философи, четци и оратори, включително и на ненадминатия Марк Тулий Цицерон, да се изявят като манипулатори на огромната си публика, с неприкрита цел – да владеят и водят умовете на масата. Невероятната сила на такъв вид манипулации е представена твърде образно в следната оценка на Гюстав Льобон: “Би могло да се издигне пирамида, много по–висока от Хеопсовата, само от костите на тези хора, които са паднали жертва под могъществото на думите и формулите”[14]. Но тези жертви на манипулацията на са били интелигентите, интелектуално извисените, чието високо образование и култура са им служели като защитни механизми срещу разнообразни внушения и въздействия. Манипулациите са насочени предимно към масовото съзнание, към посредствената и плебейска душа.
От принципните постановки на Гюстав Льобон, че на масата, в която е изчезнал съзнателният индивид, трябва да се гледа като на тълпа, се ръководи информационната индустрия, която манипулира масовия читател, слушател и зрител. Всички изследователи на тълпите посочват, че като социална единица тълпата е най–податлива на манипулации и внушение, и е емоционално най–лабилна. Успешното въздействие върху нея се гради предимно чрез постоянно апелиране към чувствата й и почти никога – посредством теоретически дискусии. Освен това, манипулативността на тълпата се усилва пропорционално на нейната физическа приобщеност. Този феномен, според психолозите, се наблюдава и сред животните, когато най–лекото трепване на едно от тях поражда паника в цялото стадо.
Особено важно “предимство” на тълпата, като предпочитан от манипулаторите обект, е неспособността й да събира и запазва информация, както й лекотата, с която те могат да й внушават лъжлива информация[15].
И днес манипулацията в информационния обмен е възможна, когато за потребител се търси индивидът от тълпата – „тълпоидът”, когато се подтискат тези сфери от неговата психика, които биха го издигнали над множеството и биха го предпазили от манипулации и духовна деформация.
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Смоленск, Липецк и Воронеж се превръщат ...