С тези необходими пояснения, тук ще разгледам информационния обмен само като отрицателно въздействие, т. е. само негативния аспект на манипулацията, противополжният на обмена на информация като формиращо въздействие и взаимодействие.

 Манипулацията предполага противопоставяне на субектите и, в този смисъл, тръгва от съзнателното разбиране за източника на информация като манипулатор, и за “дру­гия”, манипулирания от него – като манипулант. Манипулатор може да бъде както човекът, като субект на междуличностната комуникация, така и неговото “оръ­дие”, т. е. средството, с което той осъществява целите си. Следователно манипулаторът (от фр. “mani­pulateur”), особено в телевизионната комуникация, е събирателен образ, той съвместява в едно целта и средството, т. е. човекът и машината[12]. За разлика от аудио–визуалното общуване, където информационният продукт е рожба на много “ръце”, мно­гократно обработван, при писменото общуване с книгата авторът в най–добрия случай е само един, което не изключва функционирането му като манипулатор.

“Манипулатор” и “манипулант” са взаимосвързани понятия. Манипулантът е този “друг”, чиято леност, незнание, пасивност и неувереност служат като благодатна почва за манипулацията. Той е човекът, който е облекчил своите мозъчни и телесни функции, чрез изграждането на техни “удължения” и така е станал подвластен на цивилизацията на “екстензиите” и посредниците. Манипулантът днес е предпочитана от мнозина роля. Манипулацията паразитира върху атрофирали, ентропирали психични състояния и нагласи: безкритично отношение към обменяната информация, доверчиво приемане на самата манипулация като нещо естествено, разбиращо се от само себе си, податливост на внушения, стремеж към икономия на време и енергия, към неизискващи големи усилия и съпротивление актове на информационен обмен или общуване. Манипулативността се очертава като основен функционален белег на и на свръх­ин­формирания индивид в една информационна среда, характеризираща се с хиперизоби­лие и “многоръко” посредничество. Той става жертва на особен вид информационна “радиация”, разпръскваща мани­пулативни послания.

Често са изказвани различни твърдения относно предпоставките за съществуването на манипулативността. Някои теоретици смятат, че манипулацията е неминуема, по силата на самата биологична същност на индивида, че манипулативността е характеристика, заложена в някои особености на човешката природа. Например, в постоянния стремеж към преповтаряне, вторичен прочит или претълкуване на текстове или художествени творби, към връщане към една и съща книга, към общуване с едни и същи герои и писатели. Според М. Пешева, например, стремежът към частично повторно възпроизвеждане, стигащо до маниакална селективност и системност, е причинен от дремещата някъде дълбоко в човешката природа манипулативност[13]. Освен това, манипулантът, според З. Фройд и К. Г. Юнг, израства върху почвата на тази част от човешката психика, наречена подсъзнание или несъзнаваното, на чиято основа са извършвани манипулации още в най–древни времена. Съществуват и такива автори, които твърдят, че манипулацията е едва ли не "жизнено необходима" в условията на съвременните общества. Контролът и направляването на мислите и поведението, на чувствата и потребностите на "безличното множество", неспособно на самостоятелни съждения и решения (както е при направляваното четене), според тези автори трябва да се извършва от някакъв управляващ елит, способен да изпълнява ръководна и манипулаторска роля.

Манипулацията е реално осъществима, само при условие, че има обективни предпоставки за нейното разпространение, т. е. наличието на мишената, множеството, тълпа­та. Тоест, ако се интересуваме от предпоставките за манипулиране чрез информация косвено предполагат и разглеждането на проблема за манипулативната тълпа като потребител на тази информация или отделния й представител – тълпоидът. Необходимо е в случая да му се отдели по–обстойно внимание, т. к. опростеното разглеждане на проблемите, стоящи по принцип пред човечеството, е една от най–специфичните страни на манипулацията, с която се атакува от векове съзнанието на хората.

Магията на тълпите от манипулируеми индивиди е използвана далеч преди епоха­та на Древна Елада и Рим. Но традиционната за тогава устна комуникация е позволявала на блестящите и неповторими в своето време философи, четци и ора­тори, включително и на ненадминатия Марк Тулий Цицерон, да се изявят като манипула­тори на огромната си публика, с неприкрита цел – да владеят и водят умовете на масата. Невероятната сила на такъв вид манипулации е представена твърде образно в следната оценка на Гюстав Льобон: “Би могло да се издигне пирамида, много по–висока от Хеопсовата, само от костите на тези хора, които са паднали жертва под могъществото на думите и формулите”[14]. Но тези жертви на манипулацията на са били интелигентите, ин­телектуално извисените, чието високо образование и култура са им служели като защит­ни механизми срещу разнообразни внушения и въздействия. Манипулациите са насочени предимно към масовото съзнание, към посредствената и плебейска душа.

От принципните постановки на Гюстав Льобон, че на масата, в която е изчезнал съзнателният индивид, трябва да се гледа като на тълпа, се ръководи информационната индустрия, която манипулира масовия читател, слушател и зрител. Всички изследователи на тълпите посочват, че като социална единица тълпата е най–податлива на манипулации и внушение, и е емоционално най–лабилна. Успешното въздействие върху нея се гради предимно чрез постоянно апелиране към чувствата й и почти никога – посредством теоретически дискусии. Освен това, манипулативността на тълпата се усилва пропорционално на нейната физическа приобщеност. Този феномен, според психолозите, се наблюдава и сред животните, когато най–лекото трепване на едно от тях поражда паника в цялото стадо.

Особено важно “предимство” на тълпата, като предпочитан от манипулаторите обект, е неспособността й да събира и запазва информация, както й лекотата, с която те могат да й внушават лъжлива информация[15].