2. Дисекция на информационната манипулация

Манипулирането е факт във всяко съвременно общество, разчитащо на информационния обмен. Вечни проблеми на информацията, като явление, са формирането и мани­пулирането на нейния потребител[7] . За целта съществуват две принципни програми – формираща и манипулираща. Първата програма гарантира истинско двупосочно инфор­мационно взаимодействие. Манипулиращата програма раз­чита на ниска информационна култура на субекта, като не цели да издига нейното ниво. Манипулирането представлява псевдообмен, еднопосочна комуникация, транслация на информация, разчита единствено на въздействие върху реципиента.

Тук трябва да се направи едно уточнение, което играе важна роля при отхвърля­нето на някои неточности в разбирането за информационния обмен. Става дума за така наречената обективност на информацията в различните източници – писмени, устни, визуални. На първо място, трябва да признаем, че всеки информационен обмен е манипулация, т. е. въздействие. Американският изследовател–психолог проф. Уолтър Дж. Пайнкоук твърди, че всеки, който отваря уста, за да говори с някого, има по същество само едно намерение: да го манипулира[8]. Разби­ра се, манипулацията, в този смисъл, може да носи положителен или отрицателен знак[9], но при всички случаи тя е субективен акт на въздействие: просто информация, ка­то безпристрастно отражение, не съществува. В чист вид информацията не циркули­ра в пространството, а винаги се съдържа в съобщение за някого или нещо. Тя се освобождава от съобщението в процеса на неговата аналитико–синтетическа преработка. Отразяването на предметите и явленията от околния свят не е огледален образ или снимка, защото е преминало през съзнанието на отразяващия, т. е. протича психологи­за­ция на информацията.[10] Действителността се пречупва и трансформира през субективното съзнание, погледа и позицията на информиращия. Понеже съзнанието е важен компонент на източника на информация, недопустимо е да се говори за обективност в информационния обмен. Няма информация въобще, няма неангажирана, “чиста” информация. Нейното съдържание винаги носи в себе си белезите и идеологията на своите създатели.

Текстът, като носител на информация, както на книгите, така и на медиите, никога не може да се покрие напълно с реалността, той е нейното субективно отражение. Информацията като стока се формира в значителна степен от интересите и представите на своя производител, и в този смисъл не съществува свободна от мнение и несвързана с определени интереси информация. Тя е едностранчива и субективна. В действителност се стига до парадокса, че обективността на всеки текст или дискурс се гарантира единствено субективно. Те не възникват “естествено”, подобно на сталактитите и сталагмитите, в процеса на познанието, а се “правят”, т. е. имат конкретен автор, през чийто вътрешен свят преминава посланието за външния свят. Индивидуалното “преживяване” на ставащото, преминаването на съобщенията през личностната стойностна система в процеса на селекция, персонифицират всеки текст, имащ ин­формационна стойност, т. е. нормират неговата индивидуална различност[11]. Допълнителната и “задължителна” (?!) намеса на редактори, режисьори и т.н. в оформянето на писмени, устни и визуални послания, предназначени за масов информационен обмен, предполага многостепенна, наслагваща се субективност. Накратко казано, представената като “обективна” информация (създадена, например от най–обективно настроен автор), по силата на условията, в които е поставен информиращият, става твърде необективна.

С тези необходими пояснения, тук ще разгледам информационния обмен само като отрицателно въздействие, т. е. само негативния аспект на манипулацията, противополжният на обмена на информация като формиращо въздействие и взаимодействие.