√  Писаното слово и книгите – словото винаги е действие и приканва към действие. Затова е винаги инструмент за манипулация. Когато писаното слово умишлено служи на най-лошата кауза, то изменя на човешкото си предназначение. Когато писмените източници спекулирт с човешкото съзнание, става дума за негативно въздействие върху практическото поведение, за текстове – подстрекатели към престъпно поведение, за текстове - съучастници в престъпността  и оттук - за престъпления, повлияни от четенето. В смисъла на книгата като продукт и вещ опасни книги няма (опасна би могла да е единствено ако е портативно устройство за четене на файлове и се включва в електрическата мрежа). Но в смисъла на книгата като медия е нужно да знаем, че всяка книга манипулира. В негативното разбиране на манипулацията говорим за текстове – посредници във внедряването на опасни доктрини и за книги вредители върху познанието. "Опасните книги" са негативно манипулиращите текстове, разпространяващи вражда и омраза; текстовете-съучастници в актове на етническо прочистване, в престъпления срещу човечеството, личността и нейните права.

√ Библиографията – като ефективно позитивно въздействие върху употребата на информационни източници от обществото или като негативна манипулация, под формата на пропаганда, селекция, „препоръчителна библиография”.

Мисля, че в хуманитарната област е нормално да се използва понятието „манипулация” и в позитивния му аспект, така както е в техническата сфера или в медицината. Впрочем, все по-често в модерни научни области и дисциплини забелязваме освобождаване от бремето на шаблоните и предразсъдъците. Да погледнем: в мениджмънта манипулацията е „подход за свеждане до минимум съпротивата срещу промените в организацията”; в пъблик рилейшънс – манипулативният подход се прилага в смисъла на „естетско въздействие”; в икономиката – според Робърт Райх „новата пазарна икономика ще се управлява от манипулация на символите”; в теория на комуникацията – според Абрахам Мол[5] „на бъдещото поколение ще са необходими манипулационно познание за знаците и умения за манипулиране на информацията”; в социологията – Питър Бъргър[6] представя манипулацията като „начин за съпротива срещу формите на социален контрол”, „облекчаване от социалния детерминизъм”, „способност да изиграем системата”.