Представям Ви   тук последния  постинг на katan  с чувство на благодарност  към нея и  автора на новата книга"РАЗРОВЕНА ЖАРАВА"   - Васил Венински!
   Горда съм с факта ,че  отново на една моя картина   бе  гласувано доверие  да стане част от корица    под която  са скрити  скъпоценни разкази  на  сладкодумния  разказвач  от Родипите  на най-българските истории.Смея  да твърдя,че те са толкова  вълнуващи и истински,че  Вен  ще  остави дълбока  диря  в нашата литература!На България  и трябват  такива  обичащи  я  хора,защото
”Най-хубавото нещо, дето Господ е дал в ръцете на челяк, е да прави хаир на ближния ...” – От разказа „ЧОВЕЩИНА” на Васил Венински




Като нестинарка под звуците на отминали събития, в ръце с иконата на България, танцувам в транс.
Чета и препрочитам книгата на Васил Венински "РАЗРОВЕНА ЖАРАВА" и тя не изгаря краката ми, изгаря душата ми.
Малка на глед книга, малка като страната ни, тя е събрала мъката на предците ни, надеждите, стремленията и радостите им.
Тази книга пари душата ми и кара очите ми да ронят жива вода.
Жива жарава, жива вода, жив цял един народ изпълнен с човещина, авелзамански истории, езически обичаи от времето на бесите, преплетени с християнски традиции, архаични думи и изрази, които парят като въгленчета и разгарят буйна жарава в ума и сърцето.

Малка книга събрала хаир, ихтибар, усталък и каматни 11 разказа. 

Всичко има в жаравата - чудодейни билки, людски болки, молитви към Бога, мълчана вода, светици-шмекерици, золуми, девшерме, жестокост, кара дела с ехот на прегракнала, пукната камбана, хаир от друговерец, жестокост, кръвни наказания, урсузлуци, вълчи времена ...
Жива жарава! На места много гореща, на места с усмихнати въгленчета, светещи в кандила и вретено, в кодошлийски сметки без кръчмар и ракии за борчлии, шавливи булки, наказни от женски съд и нажарени с коприва.
Жарава ту много гореща, ту усмихната, на места мека като галенето между мома и ерген, мъж и жена, верни един на друг до гроба, приятели-побратими с различна вяра ...
Молитви, намази, отворена ножица като кръст ... за тескере за Рая Господен ...
Разкази за жилаво, павелско, родопско, българско племе!

Ровя жаравата не с краката, а с душата си. 

Майчина мила, Родина, обич, памет!













  Нагоре

Тагове: обич, Жарава, живот, жива, родопски, памет, гореща, усмихната, венински, разровена, авелзаманси,

    Гласувай:   36   0  

Подобни постинги
С дъх на кафе.....
ВИОЛЕТА Прочелите постинга прочетоха и: Сърби искат компенсация от НАТО за бомби...
ИЗСВИРЕНО НА КРУШОВО ЛИСТО
Паяците в Буркана Украйна започват да с...
Предишен постинг
СВЕТЛА ПРИКАЗКА   Коментари 1. katan - "Разровена жарава" - Васил Венински
24.03 17:52 Още корицата, с картината на Илиана Димитрова / iliada/ ме "парна" по най-съкровените кътчета на душата ми.
Не смятам, че е необходимо да повтарям, че Васил Венински е може би най-любимият ми автор в blog.bg.
За "Въгленчета" - та написах дълъг постинг. За "Жарава"-та само това.
Тя пари наистина и не ни дава мира и право да забравим.
Благодаря, че те срещнах тук, Васко!
Много нови, авезалмански разкази в следващата ти книга!
Голям чЕляк си, голям българин!
Татко ти се гордее с теб бъди сигурен и ти!
УСПЕХ и поздрави на МАРТИ! цитирай
2. veninski - Пак успя дя ме трогнеш, Катя. . . З...
24.03 18:44 Пак успя дя ме трогнеш, Катя...
Затова ще кажа само: Сполай ти, приятелко свидна!
Радвам се, че съдбата ме срещна с теб! цитирай
3. katan - veninski - Ти заслужаваш много повече, скъпи приятелю!
24.03 18:51 Доказано голям творец и човек си!
Твоите "Въгленчета" вероятно парят душите и на българите в Струмица.
Ти така великодушно им направи подарък!
Доброто не се забравя! цитирай
4. veninski - Благодаря ти за благите думи! ...
24.03 19:02 Благодаря ти за благите думи!
Надявам се "Въгленчета от безкрая" да са стигнали до нашите сънародници зад границата! Когато мога, винаги правя добро. цитирай
5. iliada - Хубава вечер , Кате!
24.03 19:22 Невероятна си да знаеш!Описала си точно творчеството на Вен!Много е добър и различен като разказвач,а историите му са кратки ,но трогващи до болка !
Прегръдки от мен! цитирай
Редактирай | Изтрий 6. katan - veninski - И аз се надявам, Васко!
24.03 19:23 От няколко месеца не сме чували с Веселка. Предстоеше й защита.
Големият човек ще го познаеш по делата му! цитирай
7. katan - 5. iliada - Хубава вечер , Кате!
24.03 19:30 Хубава вечер и на теб, Илиянче!
Поздрави за прекрасната картина, която отлично се синхронизира с творчеството на Васко!
Написала съм малко от това, което поражда в мен творчеството му.
Когато го открих за пръв път го сравнявах с Хайтов, Елин Пелин и Йордан Йовков.
После разбрах, че неговият стил си е само негов - Венински и не подлежи на сравнение.
Прегръдка и от мен! цитирай
8. kasnaprolet9999 - Днес прочетох и последния разказ на ...
24.03 20:03 Днес прочетох и последния разказ на книгата, който е особено затрогващ. Всички разкази прочетох със затаен дъх. Сърцата на българомохамедените в Родопите, насилствено потурчени на времето, имат дълбоко заровена в съцата си жаравата на любовта към отечеството и своята християнска вяра. И когато я разровиш избухват пламъците на тяхното минало, изпълнено с трагизъм. Това всички българи трябва да го прочетат, за да видят през какво сме минали. Авторът е продължител на делото на Константин Канев и има неговият талант на сладкодумен разказвач. цитирай
9. katan - kasnaprolet9999 - Днес прочетох и последния разказ
24.03 20:20 Здравей, Вени!
Тежка е участта на българите, особено на тези от Родопите.
Всеки разказ е затрогващ по свой начин.
Разказите се четат на един и затаен дъх.
Не можеш да четеш спокойно и равнодушно.
Разказите те държат за гърлото и сърцето.
Братя и братовчеди с ... различна вяра и име.
Трагично е наистина.
Трябва да знаем и помним. Не с лошо и не за отмъщение, а за съхранение на паметта им. цитирай
10. veninski - 8. kasnaprolet9999 - Днес прочетох и последния разказ на .
24.03 20:33 kasnaprolet9999 написа: Днес прочетох и последния разказ на книгата, който е особено затрогващ. Всички разкази прочетох със затаен дъх. Сърцата на българомохамедените в Родопите, насилствено потурчени на времето, имат дълбоко заровена в съцата си жаравата на любовта към отечеството и своята християнска вяра. И когато я разровиш избухват пламъците на тяхното минало, изпълнено с трагизъм. Това всички българи трябва да го прочетат, за да видят през какво сме минали. Авторът е продължител на делото на Константин Канев и има неговият талант на сладкодумен разказвач.
Сполай ти и на теб, Невена! Отец Канев винаги ми е служил за пример, защото е един голям родолюбец, свещеник, краевед и творец. Лека му пръст! цитирай
11. donchevav - Катя, мила приятелко, какъв текст ...
24.03 21:26 Катя, мила приятелко, какъв текст си сътворила - оставам безмълвна пред силата му /а това по принцип не ми се случва често:))))/! Давам си сметка, че основен заряд си получила от прочетеното - сътворената родопска приказка за едно патриархално – чисто и силно, драматично и романтично време. Разровената от Васко жарава пари – тук си съвсем права. Горят ни старите, скътани вероятно в най-дълбокото спомени за прадядовски времена на верни достлуци и кървави крамоли, на вярност и предателство, любов и смърт. А над всичко е родолюбието на автора – топлата облъхнатост от вяра в българския човек, в неговата изначална добродетелност и сила. Гордея се, че познавам този голям българин и уникален творец, щастлива съм, че имам негови книги. Мога да си пожелая всяка година библиотеката ми да се обогатява поне с още една:))) И…непременно пак илюстрирана от Илиана – нищо по-подходящо от нейната картина не мога да си представя за корица на тази удивително българска книга! Респект, Или!
Желая на Васко Венински много нови авелзамански вдъхновения! Сега, когато новата книга е факт, чакаме в блога други истории – още по-пленителни, още по-земно неземни и добри!
А на тебе, мила приятелко, съм толкова благодарна за този постинг – знак за приятелство и благодарност, за истински, неподправен читателски възторг и наслада. Твоите думи ми показаха и друго – как обичта поражда обич, изкуството – съпреживяване и нови форми на изкуство! Сътвореният от тебе текст е не просто коментар или анотация, а изключителна проба есеистика. Благодаря ти! цитирай
12. katan - 10. veninski - 8. kasnaprolet9999 -
24.03 21:32 За мой срам не съм чела нищо от отец Канев.
Минавам уж за "начетена".
Ще се постарая да се образовам малко повече. цитирай
13. katan - 11. donchevav - Катя, мила приятелко,
24.03 21:55 Здравей, Венетче!
Това беше първата ми реакция след прочитането.
Васко всеки път ме оставя потопена в сълзи, усмивки и размисли.
Спомням си неговите разкази за Мижу Осман и Начо, които ме развеселяваха.
Щом пишеш за "негови книги", значи си получила и "Въгленчета от безкрая". Там ще намериш тези герои.
Тази книга се различава от първата и третата. Това говори за истинския талант на големия разказвач, на уникалния творец.
Илюстрацията на корицата от Илияна прави книгата много българска и удивителна.
Присъединявам се към твоите пожелания!
Благодаря ти за пространния коментар! цитирай
14. veninski - 11. donchevav - Катя, мила приятелко, какъв текст ...
06:19 donchevav написа: Катя, мила приятелко, какъв текст си сътворила - оставам безмълвна пред силата му /а това по принцип не ми се случва често:))))/! Давам си сметка, че основен заряд си получила от прочетеното - сътворената родопска приказка за едно патриархално – чисто и силно, драматично и романтично време. Разровената от Васко жарава пари – тук си съвсем права. Горят ни старите, скътани вероятно в най-дълбокото спомени за прадядовски времена на верни достлуци и кървави крамоли, на вярност и предателство, любов и смърт. А над всичко е родолюбието на автора – топлата облъхнатост от вяра в българския човек, в неговата изначална добродетелност и сила. Гордея се, че познавам този голям българин и уникален творец, щастлива съм, че имам негови книги. Мога да си пожелая всяка година библиотеката ми да се обогатява поне с още една:))) И…непременно пак илюстрирана от Илиана – нищо по-подходящо от нейната картина не мога да си представя за корица на тази удивително българска книга! Респект, Или!
Желая на Васко Венински много нови авелзамански вдъхновения! Сега, когато новата книга е факт, чакаме в блога други истории – още по-пленителни, още по-земно неземни и добри!
А на тебе, мила приятелко, съм толкова благодарна за този постинг – знак за приятелство и благодарност, за истински, неподправен читателски възторг и наслада. Твоите думи ми показаха и друго – как обичта поражда обич, изкуството – съпреживяване и нови форми на изкуство! Сътвореният от тебе текст е не просто коментар или анотация, а изключителна проба есеистика. Благодаря ти!
Хей, момичета, ще ме разплачете:)))
Благодаря ти, Вени! От дъното на душата.

и не мога да се нагледам, да се начета`...
Книгата е прекрасна във всяко едно отношение.
Писах в постинга на Кати... думите не стигат.
Сега освен хубавите разкази на Васко,
имам си и хубава картина от теб...
Благодарности !

Аз бях толкова очарована от неговите разкази, че пропуснах да изразя възхищението си от оформлението на книгата с твоята картина. Там е истинската българка, такава която е изваяна в разказите на много писатели от това време. Кръстих я Босилка, на една от хубавиците в разказите на В.Венински. Много е красива и хвала ти за хубавата картина.

Навярно някой хора за разлика от теб могат и да се дразнят ,че публикувах този материал при мен , но това е естествено след като и аз имам нещо общо с тази книга ,така че .............................нека се опитат да разберат,ако могат ........

Имам обяснение - от много четене ,сигурно се е откъснала,ама няма лошо разказите на Вен така увличат,че напълно е възможно!!Усмихнат слънчев ден!

Привет, Или! Коментирах картината ти при Венински и при Катя, но мястото на този коментар е точно тук, при тебе - и не виждам кой за какво би могъл да се подразни - излязло е нещо толкова стойностно и като съдържание, и като оформление - ние си го копираме един от друг, един от друг - и си му се радваме. А тебе особено, която си в центъра на нещата - кой може да те упрекне!!! Прекрасна картина си сътворила - и аз като Таня се радвам, че мога да й се наслаждавам чрез книгата..А как стои тази българска мадона на огнения фон на разровената, съживена от Васко жарава от страсти български - старозаветни, изпепеляващи, вечни! Благодаря ти, приятелко! Гордея се, че те познавам! Поздравления!

Не знам как да коментирам коментара,който за жалост изтрих,но съм забелязала ,че у нас могат да се радват на успехите само истинските приятели.................и благодаря на всички ,които с действия и думи са показали ,че са такива.Разбирам ,че винаги ще има недобронамерени хора,но са толкова слаби ,та не застават зад позицията си със собственото си име,а са от тези анонимните:(
Опитвам се да разсея лошото усещане и да продължа напред,защото си струва усилието :))
Благодаря ти приятелче за хубавите думи по повод поредната книга на Вен !
Благодаря и за подкрепата,Вени!