Манипулацията е основен феномен на човешкото битие.

Адолф Портман (швейцарски учен)

 Хората често използват различни думи, за да означат едно и също нещо, което поражда противоречия. А те възникват в следствие на неразграничаване на „термин” и „понятие”. Терминът е еднозначен а понятието – многозначно. Всички ние мислим чрез понятия и, в този смисъл, както казват древните, „начинът на мислене е ненаказуем”.

Употребата на езика в даден социо-исторически контекст е въпрос на договореност, на конвенция. От дълго време във всекидневното ни съзнание „манипулация” битува като компрометиран термин, както например терминът „идеология” или „агент”. Но научният подход трябва да може да избегне подобна предубеденост, да разисква и по понятията обективно, да се абстрахира от всекидневната им обремененост.

По мое мнение „манипулация” може да се отъждестви с „въздействие” не само в областта на информацията, а и в сферата на комуникациите. Манипулацията, като процес, има своите цели, задачи, методи и средства и, подобно на въздействието, може да носи положителен или отрицателен знак. За да се избегне двусмислието, обаче, предварително трябва да се заяви целенасочената диференцирана употреба.

Подобно отъждествяване на „въздействие” и „манипулация” трудно би се поддало на емпирична апробация, за разлика от явленията „лъжа”, „измама”. Манипулацията действа скрито, неявно и като такава е неосъзната от обекта. Както е установил Жан Бодрияр, манипулацията е неуловима в своите кръгови метаморфози, тя е „променливо основание”, „универсален симулакрум”[1].

Затова ще се опитам по логически път да обясня защо „въздействие” и „манипулация” по значение се покриват. Като общонаучно понятие „въздействието” е по-широко от „манипулация”, действието „манипулация” е производно на „въздействие”. „Въздействие”, най-общо, означава „всяко действие над определен обект”, включително и в неживата природа. Моето становище е, че в хуманитарната сфера двете понятия са синоними. Социалните феномени се отличават от природните по своята смислова натовареност, имат смислово измерение, или, по определението на М. Вебер – „човешкото действие” е винаги носещото субективна смисловост, т.е. целенасоченото, осъзнатото, е умисъл. Тъй като само в живата природа има позитивно и негативно, полезно и вредно (в зависимост от целта, умисъла на действащия!), въздействието, респективно манипулацията, могат да бъдат позитивно или негативно „смислово ориентирани” (М. Вебер).

И двете понятия се вместват в термините за „социално действие” (смислово ориентираното към Другия – М.Вебер). Така е например, при немския социолог Ю. Хабермас: „манипулацията е стратегическо социално действие” („Теория на комуникативното действие”, 1971) или при руския социолог В. Коетенко, според която „манипулацията е способ за функциониране на въздействащите системи” („Ценности и символи в массовой коммуникации”, 1993).

Да разгледаме н значението на двете думи в „Съвременен тълковен речник на българския език” (1999):

• „манипулация” означава определени действия или движения със специално предназначение, извършвани с ръце; обработване, и преносно – съзнателно внушаване или влияние с користни цели; машинация, измама, заблуда.

Виждане, че във всекидневието се е наложил преносният смисъл на „манипулация”. И точно тази употреба, смятам, е нужно да избягваме при научния подход.

От етимологична гледна точка терминът “манипулация” и неговите производни ид­ват от латинската дума “manus” (ръка), което означава и „власт”, „почерк”, дори и „тълпа”. Всяка намеса или творческо усилие, с посредничеството на ръката, е акт на манипулация[2]. Тъй като „ръката” придружава всяко осъзнато действие, в общото понятие за „манипулация” ще вложим всеки субективен акт на въздействие. Манипулацията, в информационен аспект, предполага умение, бързина, сръчност и опитност, както при обработката на съобщенията, така и при тяхното разпространение в акта на комуникацията. Всичко, до което се докосне човешката ръка в процеса на отразяване, е манипулативно като “вто­рично обо­значено” (Чарлз Пиърс). Но услугата на ръката, “удължена” в съвършено “оръ­жие” (според теорията за човешките екстензии на Маршъл Маклуън) за целите на уми­шлени и агресивни въздействия, придава преднамерен и негативен нюанс на явлението “ма­нипулация”, в смисъл на ловкост, измама, мошеничество. Така актът на манипула­ция­та – манипулирането би трябвало да разбираме като контролиращо, деструктивно, подтис­ка­що съзнанието въздействие или влияние по нечестен начин.

Манипулацията, от информационна гледна точка, предполага умение, опитност, бързина, сръчност при обработката и разпространението на съобщенията. Комуникацията, като информационен процес, е акт на взаимодействие, но и на въздействие. Тъй като комуникацията е и социален процес, в който явленията „въздействие” и „манипулация” се покриват, можем да се опитаме да докажем тезата, че всяка комуникация е и манипулация. Комуникацията е преди всичко информационен обмен, а от информационна гледна точка „съобщаването” по форма е акт на манипулация.

Нека се спрем на няколко известни постановки:

Съобщението, във философски смисъл, е „субективно отражение” (Е. Николов, Л. Атанасов), а всичко, до което се докосне „ръката” в процеса на отразяване, е манипулативно като „вторично обозначено” (Чарлз Пиърс);

Словото, кодирано като съобщение, е също манипулативно, тъй като е продукт на субективна мисловна обработка; към това обобщение са насочени мненията на: Р. Блакър – „няма неутрално езиково поведение, всяко използване на езика предполага въздействащ ефект”[3], Хегел – „всяко слово е преднамерено”, Цв. Тодоров – „словото е действие, приканва към действие и е нормално да му се противодейства”[4], Гадамер – „словото е споделяне, очакващо външен отклик”.

Оттук – комуникацията като „разговор” е „двустранно подтикване” (Х. Гадамер), „влияние на една система върху друга, чрез подбор на сигнали” (Чарлз Осгууд), като „общуване” е „влияние върху другия” (Мишел Фуко), като „диалог” е спор, словесен двубой (Сократ, Платон).

Следователно, комуникацията по форма е и манипулация. Във вид на информационен обмен е обмен на въздействия, обратимо манипулиране чрез съобщения.

По съдържание манипулацията може да бъде позитивна или негативна, в зависимост от целта, умисъла на комуникатора. Отново напомням, че подобна постановка налага диференциран подход при изследване на социалните феномени. Да се ограничим е няколко примера за дейности, които имат и позитивен, и негативен манипулативен заряд:

√ Спорът може да се изследва като позитивна манипулация (диалектичен) или като негативна манипулация (софистичен);

√  Възпитанието – като „формиране” или като „принуда”;

√ Социализацията – като полезно или като вредно „обществено въздействие”;

√ Културата – като „целенасочено позитивно въздействие върху средата” или като негативна манипулация, под формата на „масова култура”, „черна култура”;

√ Управлението – като позитивен процес на водене, ръководене и навигиране, т.е. именно като „мениджмънт”, като процес на взаимни усилия за приобщаване към общозначима цел, или в ретроградното негативно понятие за управление, което третира личността като обект на въздействие, като суровина или ресурс, подлежащ на обработка и манипулиране; управлението, разбирано само като въздействие, попада в категорията и на стратегическите социални действия, които Ю. Хабермас определи като "манипулация" – това е действието, което изключва взаимодействие и постигане на консенсус, а е насочено към успех на действащия субект и дори към противопоставяне на конкурентни интереси;

√ Контролът – ако се разбира и прилага като регулиране на действията на чрез еднопосочно въздействие или надзираване, с липса на интеракция и обмен на информация е процес на негативно манипулиране; а котаго е процес на регулиране, т.е. на откриване и коригиране на отклоненията от набелязаните цели чрез обратна връзка, е процес на позитивно взаимноизгодно манипулиране;

√ Социалните комуникации – като живо взаимодействие очи в очи или като технически подвластно на не-жив посредник, който неусетно се инкорпорира между нас и стана “господар” във всички сфери на социалното познание. В резултат на информатизацията на процеса на познание понятието “социални комуникации” се архаизира, актуални станаха телекомуникациите. Вместо живи хора, в социалните комуникации участват “социални агенти”, трайната култура се подменя със социални технологии, човешките отношения – с психотехнически манипулации. Натрупват се т.н. модулни отношения, в които действат не индивидуалности, а функции;