Прочетен: 2433 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 20.01.2015 08:24
Захарен диабет тип 2
Какво трябва да знаем, ако на нас или на някой близък са поставили диагноза захарен диабет тип 2?
Това е най-широко разпространената разновидност на диабета, обхващаща около 90 % от общия брой на болните. Причините за болестта все още не са изцяло изяснени, но е известно, че са комбинация от генетични дадености и фактори, дължащи се на средата, в която живеем. Необходимо е да знаем, че 80 % от диагностицираните с диабет 2 са страдали от затлъстяване. При жените представителки на европеидната раса с талия над 80 см и при мъжете от същата раса с талия над 94 см, говорим за висока степен на риск. Рискът се увеличава и с прехвърляне на четиридесетата година, при наличие на близък роднина диабетик, при претърпян сърдечен пристъп или удар, при високо кръвно налягане или при проблеми с кръвообръщението. Същото важи и за жени със свръхтегло и полициститен синдром на яйчниците и за такива, които са прекарали временен гестационен диабет по време на бремеността си или са родили бебета с големи размери.
За разлика от тип 1, при който се наблюдава абсолютна невъзможност на панкреаса да произвежда инсулин, при тип 2 производството му е недостатъчно или чувствителността на тъканите към него е намаляла значително - явление, познато като инсулинова резистентност. В какво се изразява тази резистентност? За да може да улесни постъпването на глюкозата в мастната и мускулната тъкани, инсулинът трябва първо да се свърже със специфични "ключалки" (инсулинови рецептори), разположени в тези тъкани. Улавянето на инсулина от тези рецептори активира цялата каскада от процеси, водещи до оползотворяването на глюкозата в нашето тяло. При хората с инсулинова резистентност обаче, въпреки наличието дори на повече инсулин от нормалното ниво, хормонът по-трудно изпълнява своето ключово действие. Причината се крие в наднорменото им тегло, което ги прави лениви към действието на инсулина. Панкреасът се опитва да преодолее "ленивостта" на мускулите да оползотворяват захарта от кръвта, като произвежда дори повече от нормалното за слабите хора количество инсулин. Проблемът е, че мускулите на хората с инсулинова резистентност плуват в мазнини, които предпочитат пред глюкозата. Постепенно панкреасът се изтощава от свръх-усилието, на което е подложен с години, и това се отразява в увреждане на бета-клетките и задълбочаващо се нарушение в секрецията на собствен инсулин. Когато панкреасът не може повече да преодолява инсулиновата резистентност на мускулите и черния дроб, то нивото на захарта в кръвта започва да расте – така се стига до захарния диабет тип 2. Нека не униваме, защото захарният диабет тип 2 може да бъде предотвратен, забавен или контролиран чрез преминаване към специален балансиран режим на хранене и повишаване на физическата активност. В допълнение лекарите могат да ни предпишат различни перорални медикаменти, които да подпомогнат производството на инсулин от панкреаса или да направят по-ефективно уползотворяването му от тялото. Тъй като този тип диабет е прогресивно заболяване, при невъзможност за контрол на болеста чрез диети, упражнения и медикаменти, лекуващият лекар може да прецени, че ни е необходимо ежедневно инжектиране на инсулин. Ако сме подложени на такова лечение, в организма ни може да се появи реакция на хипогликемия.
Сред общите симптоми на двата типа диабет можем да изброим още отпадналост и лесна уморяемост, необяснима загуба на тегло, повишен апетит (по-силно изразен при тип 2), затруднено и забавено зарастване на рани, чести инфекции, сърбеж в облсатта на гениталиите, затруднено дишане, плодов или винен дъх в устата, безчувственост на краката и ходилата, психични състояния като напрегнатост, обърканост, раздразнителност и отнесеност.
www.diabetnews.bg 2012
и НЕ Е САМО ДО БЕЛИТЕ ХРАНИ...........
Благодаря за съвета,bojinkata!:)
Прекрасна вечеря с вкусен десерт за накрая !:))
Звучи оптимистично!
Благодаря!