Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2014 20:02 - Този път и на мен благодари вуйчагата Хаджиев заради корицата на новата си книга,но това в следващия постинг!:)
Автор: iliada Категория: Хоби   
Прочетен: 806 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 20.10.2014 20:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Брой 06, 2014 Тема: ПРИЗНАНИЕimage

Незрящият писател Йордан Хаджиев – почетен гражданин на град Габрово

 

Йордан Хаджиев е роден през 1933 г. в голямото и заможно село Бяла черква, опазило по онова време възрожденския си дух и спомена за своите загинали синове в Априлското въстание. Като студент в юридическия факултет на Софийския университет престоява един месец в Централния затвор по подозрение за политическо подстрекателство. От 1960 г. е юрист в Габрово и секретар на местното писателско дружество. И тук на два пъти са му завеждани политически дела. Има десет белетристични книги, монография за габровския хумор, сценарист е на филма "Игра на любов". Последните години е с бял бастун. Оптимистичен разказвач, с подчертано ироничен маниер. Литературната критика му дава много висока оценка, определя разказите му като "радост за душата", а него самия като явление в съвременната българска литература.

Слово на Йордан Хаджиев по случай удостояването му със званието "Почетен гражданин на град Габрово"

Уважаеми общински съветници, господин председателю, госпожо кмет, господин областен управител, драги съграждани,

Благодаря за гласуваното ми доверие и оказана чест, дано не съжалявате! Ние, българите, след всяко гласуване започваме да си бием главата. Искам да декларирам, че не съм купувал гласове, но манипулации от двама-трима приятели имаше.
Преди години нашият именит писател Станислав Сивриев, помните го, от Боженци, ме попита – "Дане, знаеш ли кое е първото условие да наградят един автор? Първото условие е да не са го чели".
Затова и аз сега, уважаеми съветници, искам да Ви благодаря за доверието, което сте ми оказали, без да сте ме чели. Разбира се, може да има изключения – например архитект Николов кой знае защо ме чете. Също и госпожа Христова, тъй като тя в качеството си на кмет е длъжна всичко да знае.
Навремето редовно ме четяха и в милицията преди да ми заведат дело. В този малко суетен момент изпитвам и съжаление, да не кажа горчивина – хората, които най-искрено биха ми се зарадвали и най-много биха се ядосали, вече ги няма. Няма я и баба, която щом станеше дума за мен повтаряше –"Свраките да го ядат, за нищо не става!". Когато въпреки заклинанията й приключих науките си и щях да ставам адвокат, комшийката баба Магдалена рекла: "Ма, Евгенио, вашият си взел изпитите, дипломирал се". Баба и без това засегната от новината, отвърнала: "Мари, учи се, да ослепей!”. След две години обаче пак се стигна до нейното – съкратиха ме и тя веднага рекна: "Що не кажеш, че са те изгонили!".
През целия си живот съм работил на пет места, на четири от тях ме уволняваха. Сега съм пенсионер и очаквам последното дефинитивно съкращение, както казват лекарите. Няма да се трогна – като дойдат ония да ме прибират, ще им покажа пръст – изтървахте ме, стигнах осемдесет!
С баба не сме престанали да си приказваме. Успях да й се обадя по виртуалния телефон:
- Нали разправяше, че не ставам за нищо, а ме наградиха, туриха ме на почит!
Веднага отвърна – "Белки се намериха по-глупави от теб!".
А на Габрово съм неизмеримо благодарен – повечето от сюжетите съм ги взел оттук.
Слава Богу, героите ми не свършват. Само че да се разберем – писателят няма никаква файда от умни, честни и почтени, възпитани, редовни хора – тях никой не ще да ги чете. Читателят се радва на глупаци, особено ако са големи, на лъжци, крадци и мошеници, иска описания на изнасилвания и убийства. За съжаление навремето един от главните прокурори ми каза – "Абе на вас в Габрово и престъпленията ви не струват много!".
Все пак три пъти ми завеждаха дела. Всъщност, първия път беше по студентско време, Унгарските събития. Миналата година се чух с един колега, също пенсионер, бивш полковник от Държавна сигурност. Питам го – "Абе, Орешаре, ти като си бил такъв-онакъв още навремето, кажи кой ме натопи тогава, кой ми даде дестинация в Централния затвор!?".
- Как кой бе, Данчо, аз, Гергов, Тунчев, Лулев. Поискаха ни двама, избрахме теб и Крум (Неврокопски).
- Олеле, ще ти пратя наемен убиец, сега услугите им поевтиняха.
- Добро ти направихме бе, Данчо!
- Ти на килията добро ли викаш!
- Ами ти още тогава започна да пишеш, няма голям писател, който де не е лежал в затвора…
Като помислих – точно така, вярно. Само че аз малко изкарах в пандиза, можех да стана по-голям писател…
Втория път ме бяха подели литературните началници – професори начело с академик Пантелей Зарев. Струпаха ми на главата над десет обвинения. Спаси ме министърът на МВР Димитър Стоянов, рекъл – "Ами на мен като ми хареса!". Бяха парадоксите на социализма – професорите бранеха държавата, а държавният министър бранеше естетиката.
Третия път ме натопиха от Америка – кореспондентът на "Нюйоркър" за Европа дошъл и в България. В София му казали, че има такъв и такъв весел град Габрово. Доведоха го при мен, съпровождаха го няколко души. Приказвахме цял час, накрая му препоръчах да завърши статията си с българската поговорка – "Светът ще свърши, глупаците няма". Той така и направил, но добавил от себе си – "Светът ще свърши, каза Йордан Хаджиев, но глупаците, дето ни управляват, няма да свършат". Беше в Живково време.
Понеже идат избори, да ви кажа виц.
Един кандидат за народен представител получил на изборите три гласа. Жена му казала – признай, че имаш любовница!
Да не забравя – имам поръка от жена си да благодаря и на нея. Заслужава – гледа ме, храни ме, преписва съчиняванията ми, даже ги редактира. За петдесет години ме е похвалила четири пъти. Когато докторите ме бяха изтървали горе в болницата и арахангелът дошъл, не ме даде – проклет характер! Когато аз да я взема или тя мен я попохвалих пред майка си, но взех да прекалявам и добавих – "Види ми се, че ще има и кусур – проклета".
"Нищо!" – каза майка – "Зла кучка къща пази!".
Казах си всичко, стигнах до горе, време ми е да тръгвам надолу.
Копирано!
http://zari-bg.net/feature/1428.html

image





Гласувай:
8
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iliada
Категория: Хоби
Прочетен: 4435744
Постинги: 6044
Коментари: 27718
Гласове: 78401
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. 1
2. 1
3. 1
4. 1
5. 1
6. 6.1
7. 11111