Брак с чужденец   12.09.2004 г.
За мама българинът е смърдящ простак.
Въпреки че съм щастливо омъжена, страдам за България.
Лична история...

Толкова ми се е искало да живея в Западна Европа и бях решена да замина с цената на всичко. Стресираше ме фактът, че ще остана в България и ще живея вечно в недоимък. Не съм от ученолюбивите, така че вариантът да продължа образованието си в някоя европейска държава автоматично отпадаше. Най-добрата възможност бе да си потърся половинката в чужбина. Започнах трескаво да преравям всички сайтове за запознанства в интернет. Пишех си с доста хора, но никой не ми се струваше достатъчно подходящ. Времето минаваше, а "моят виртуален принц" не се появяваше. Реших, че не бива да съм толкова претенциозна, и задълбочих отношенията с един мъж от Германия, който се казваше Руди. Пишехме си известно време, чувахме се по телефона. След време той дойде в България и решихме да се оженим. Майка ми беше доволна, за нея българският мъж е смърдящ простак, който псува и плюе по улиците. Бях научена да мисля, че чужденците са възпитани и галантни. Майка ми ме поощряваше и се радваше, че няма да изпадна като приятелката ми, омъжила се за нашенец, който бе доста шумен, викаше, но се и забавляваше. Правеха купони, а майка ми презрително казваше, че е превърнал къщата в хан. А аз бях горда. Не само щях да живея в Германия, сред тихи и възпитани хора, но и Руди бе толкова представителен и интелигентен. Омъжихме се в България и веднага заминахме за Франкфурт. Бях очарована от подредения свят, в който попаднах. С Руди се разбирахме добре, родителите му не ни притесняваха, идваха само когато ги поканим на гости. Всичко беше чудесно. Руди ходеше на работа, а аз гледах първото ни детенце. В един момент обаче всички дни започнаха да ми се сливат. Никой на никого не ходи на гости както в България или, ако искаш да отидеш, трябва да предупредиш месец предварително. Всички се държат възпитано, но лицемерно. Започна да ми липсва България, приятелите ми, дори и онези, които определях като вулгарни и невъзпитани. В началото се опитвах да проявявам търпение и да приемам германския манталитет и взаимоотношения. Казвах си: "Ще свикна, просто ми трябва време, нормално е да ми липсва мястото, където съм родена и живяла." Времето минаваше, но аз продължавах да се чувствам все така неуютно. Дори телефонните разговори с България не бяха достатъчни и не помагаха. Не споделих с Руди нищо, защото знаех, че за него това е естествената среда. Трябваше да намеря изход от тази ситуация. Лесно беше да напусна и да се върна в България, но имах семейство, което исках да запазя. Затова двамата със съпруга ми решихме да се връщам в родината си често. До голяма степен това възстанови моето вътрешно равновесие. Разбрах, че най-големият компромис при брак с чужденец е да приемеш да живееш в свят с различни порядки и ценностна система.

Даниела Петкова

Така е, да отидеш да живееш в друг свят, това е своего рода предателство, не към страната, вече не се и тълкува така, а към детството, към средата, към хората сред които си израснал.....
Но жената, която се изповядва явно е много чувствителна и това предизвиква такива реакции.
Хора с потребителски манталитет, ангажирани само с това да получават и да трупат, няма да изживеят подобно чувство, напротив!

да го опознаеш,разбереш,намериш своето място в него.защото този чужд за тебе свят,е единствения и роден свят на детето ти.За него България ще е абстрактна и чужда.Заради детето,пък и за себе си най-вече, се налага да влезеш в дълбочината на тази реалност.Човек само се обогатява от новите знания.Нищо опасно.Напротив :-)

това не е тема за размисъл, а мечта за повечето момичета.... Само чужденец да е, по възможност бял - може и стар, и разведен, и всякакъв. Важното е да има пари!

Както дойде, според мен.
;)

Mладите маймунки получават непреодолимо желани еда бъдат 'опрашени' от маймуни от друга група.
После получават - да се върнат в тяхната си група!
Българките - да си знаят... родното нясто

Брак с чужденец - това може да помогне :

http://kikowsky.blog.bg/drugi/2014/05/29/ne-se-smesvaite-s-drugi-rasi-i-etnosi-izbiagvaite-seksualni-.1269138

може би ще започнат да приемат порядките навсякъде по света
по друг начин... Но ще има винаги такива, които няма да се чувстват
уютно в чужбина, а други ще се адаптират бързо и ще са доволни.
В това писмо всъщност повече ми направи впечатление поставянето
на цел - непременно да се омъжи дъщерята за чужденец...
Да... има за какво да се помисли...
Поздрави, Иля !

е написал . leonleonovpom2,е все едно от мен!С малката разлика,че в днешни времена това си е предателство към Родината,отвсякъде! Не случайно първите удари бяха нанесени по жените /бяха създадени дори фирми за женитби в чужбина/,след това по децата с техните "права",но не само! Мъжът го смачкаха! Резултатът е,че няма България,българчетата са малцинство,а и е спорно доколко са българчета при тази подмяна на ценностната система с чуждо! В това "духовно" пространство, българско не може да вирее нито оцелее!Навсякъде в храмовете,нямам в предвид религиозните,се настаниха търговци! Вече няма Бог,има пари,има сметки,бездушие,безчовечност! Дълг,приятелство,любов,великодушие,жертвоготовност са осмивани! Тъжна тема.

В магазина на мой познат наблюдавах интересна случка. Едно палто беше застояло от доста време и най-после го купиха – англичанин и баща му за българската годеница на сина. Интересна беше нейната реакция – по случайност присъствах и имах възможност да я наблюдавам. Тя пищеше от радост, със сълзи на очите и благодареше на развален английски.

Стана ми гадно, че една красива българка си отива. Особено като гледах англичанина – имаше вид на гей.

Но пък от друга страна едва ли щеше да й е по-добре, ако българин-каруцар я пребива всяка вечер, защото не му е направила салата за ракията.

Във виртуалното пространство аналогично на боя е да обиждаш жени по техните блогове. Tук има такива смотаняци, които после безсрамно говорят за кавалерство.

Та, всяка дама да си прави сметка!

Чудя се как ли ще се чувствам в брак с българин-чужденец, който от 11 години не е в България на 12 000 км от Европа?! :-/

2004 година е писано това... дали тази млада жена, след десет години е все още заедно с Руди, и как ли се е стекъл живота и до сега... много ще ми е интересно... ей така, от женско любопитство... И след тези десет изминали години , пак д а ни разкаже, как ги вижда нещата сега. И дали пак мама е мотора отзад който дава направление и наклон,кое как д а става. Дали бизнес плана, се е изпълнил по точки, както е бил плануван и имали неустойка.Щото за чувства в този пасквил и дума не прочетох. Защото живота с един германец съвсем не е това наръсено със пудра захар писание. Мама и претенциите и...моме , ако ме четеш, да не забравиш да с е благодариш на мама ...за сегашния ти живот! Щото аз имам една дължина пред тебе, и ми е ясно з а какво става дума,ама го знам какво е под пудрата захар...и не е смешно. А колкото до българина... бех писала преди време на една друга сънародничка.И ще го пусна без поправки, щото ме мързи сега.

**Прекрасно те разбирам, и насъбраната болка/ако може да го кажа така/,горчилка и разочарование от собствените сънародници. Но все още си млада девойко, имаш време,за да разбереш с кого, и с какво си имаш работа.Но най– жалкото е, че годините ще са си минали ,не могат да се върнат назад и ако не си срещнала до тогава Истинският, семейството и децата ,ще си останат само една мечта. Бащата на една моя позната, все така ни поучаваше**арабката си е за арабина, германката за германеца,американката за американеца,а българката си е за българина.Никой няма д а те разбере по добре от собствения ти сънародник, с никой по добре няма да с е смеете на едни и същи неща,и да имате разбиране към етнос, култура и националност**–и с е оказа прав ,знаеш ли.Мъдри с а били нашите стари хора.Което е обаче парадокс,защото следващите поколения,сякаш не са го взели това във възпитанието си.Сякаш някой друг ги е възпитавал. Питам се понякога, от къде дойдоха тези изродени стойности....Нали възпитанието е у дома. В по голямата си част. Търсиш българският мъж с европейско възпитание–ами трудна работа,да ти кажа. Кой го въпритава нашенеца?
В повечето случаи е или мама или баба или този на който му се занимава с това.Колко пъти е ангажиран ТАТКО, и на какво ще научи ТАТКО , Подрастващият МЪЖ??? Как да забива пирони, да си служи със дрелката, да си поправя колата, да знае и разбира от всичко... да може сам да си помага,когато е нужно и необходимо и да знае и д а може да оцелява–но, не само САМ,а и д а може да носи отговорностите и задълженията към и в семейството?Или д а пие, да се бие и да си изкарва комплексите на по слабите от него ,като ги наранява и унижава!!!– Кой бе дете,да го научи този нашенец, на това? Тази отрудена женица която така добре си описала в постинга си?

Написах преди време доста обширен постинг по темата - "Емиграция и шизофрения" -djani.blog.bg/history/2013/02/.../emigraciia-i-shizofreniia-chast.1056619 . Също и постинга "Продадени невести". Публикуваха ги в САЩ и други страни. Получих страшно много съобщения на "лични" от хора, които дори не посмяха да коментират от чувство за вина, най-вече пред себе си и естествено към изоставената родина.

щеше да Ах-лах-ваш!

Бих искал,всички българки да имаха твоето виждане на нещата,твоят опит и да са като теб! Това просто стопля! Днес почти няма такива жени! А,това,което е казал баща ти е БЕЗЦЕННО,това е 24 каратова народна мъдрост,въплатила в себе си националното достойнство! Толкова по-ценно,поради факта,че отговорът на "Даваш ли даваш балканджи Йово..",днес е:"Давам,давам,как да не давам..,колко даваш?!"
Лично на мен не ми е толкова жал,че загиваме,народът явно го иска, няма виталност, желание за борба и живот.Няма и елит!! Но ми е жал и страдам,че не загиваме достойно и с чест! И в този процес, начело е за съжаление,жената-българка,уви!

Благодаря Ви приятели за изказаните мнения!Тази тема ще си остане с отворен край и над нея ще трябва да мислят още и още хора....На мен Слава Богу не ми се е налагало да разсъждавам по нея досега .Желая Ви хубав ден !