Прочетен: 1614 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.12.2013 09:45
Остров Бали е разположен недалеч от екватора, между островите Ява и Ломбок. Това е една от 27-те провинции на Индонезия. В света не са много подобни места, които привличат туриста с щедро дарена от природата красота, с мистиката на своята древна религия и култура. Наричат Бали и островът на хилядите храмове, където и до днес може да видите ред загадъчни ритуали. Растителният свят пък поразява със своето разнообразие. Растящите навсякъде водни лилии, жасмини и магнолии разнасят дивни аромати. Хиляди пътешественици се стичат на острова да съзерцават прочутите орхидеи.
Новата година за повечето държави в света, които използват грегорианския календар ще дойде на 31 декември. Има обаче култури, които имат собствено летоброене и собствена Нова година. Китайците имат своето празненство „Гонг ши”, мюсюлманите – Мухарам. На Бали пък празнуват хиндуистката Нова година на деня Ниепи (Nyepi). Тази година се пада някъде през март и въпреки че това е денят, в който на туристите не се позволява да излизат на плажовете, атракцията не е за изпускане.
Странното на Бали е, че за официалното летоброене и за бизнес цели се използва грегорианският календар. Има обаче още две календарни системи, които определят духовния живот на местните. Имената им са Павукон и Сасих. Първата система се отброява на седмици и започва с първата, наречена Синта. Завършва със седмицата Ватугунунг като цялата година има 210 дни. Системата за летоброене е внесена е от близкия остров Ява през 14-и век и представлява сложна плетеница от ритуални дни, които определят до голяма степен живота на Бали. Календарът Сасих пък от своя страна е с индийски произход, и е съставен от 12 лунни месеца и започва с
деня на пролетното равноденствие. Именно по нея се празнува и балийската Нова година Ниепи, а летоброенето е по ерата Сака, която започва в 78 година сл. н.е. от християнското летоброене.
Ниепи е ден за равносметка, самовглъбяване и връщане на баланса в природата. Легендите отпращат към възцаряването на индийския крал Каниска I, който е пренесъл хиндуизма на територията на Индонезия. За разлика от нашата Нова година, която посрещаме с шумни, често разюздани празненства, на Бали Ниепи се празнува в пълно мълчание. На улиците в този ден могат да бъдат видяни само облечените в тъмни дрехи Пекаланг – хора, които следят да се спазва мълчанието.
Празнуването на Нова година на Бали обаче започва три дни предварително и ритуалите са изключителна атракция. Не само за феновете на източните култури, между другото.
Началото на празненствата е в деня Меласти, в който се пречистват арките и статуите, които покровителстват балийските села. Целта на церемонията е да се пречисти природата и да се призове Амерта, духът на океана да излезе при хората. Заради това и статуите от храмовете се изнасят и с дълги и цветни процесии се отнасят до брега на река или най-често на океанските плажове. Там те се измиват от бог Баруна (балийският еквивалент на Нептун), а покрай тях хората се настройват на божествените вълни, за да посрещнат Ниепи подобаващо.
Ден преди Новата година е денят Тавур Кесанга. Това вероятно е и най-атрактивната част за европееца от целите новогодишни
Процесия за изгонване на дяволите
празненства. На Тавур Кесанга всяко село организира голяма екзорсистка церемония по кръстовищата на улиците. Според местните вярвания именно на пресичането на два пътя се събират демоните. Церемонията обикновено представлява нещо като карнавал с бамбукови фигури на Бута Кала, които символизират дяволите. Церемонията се нарича Ого-ого и се провежда след залез слънце. Навсякъде се вдига оглушителен шум, а хиндуистите палят огньове, с които гонят злите духове от живота на хората.
Същинското празнуване е на деня Ниепи, който за много от западните туристи е направо досаден. Карнавалът и екзорсистките церемонии са заменени от гробна тишина, защото празнуват не само хиндуистита, а всички жители на Бали. На този ден местните не гледат телевизия, не шофират, не излизат по улиците – Бали придобива призрачен вид. Туристите пък трябва да седят само на територията на хотелите си. Движението е разрешено само за линейки, които транспортират изключително тежко болни хора, за никой друг.
Нгембак Гени пък е денят след Ниепи, на който хиндуистите обикалят домовете на близките си и си искат прошка. Церемонията се извършва с изпълнението на древни песни и четенето на стари текстове, но до него рядко се допускат външни хора. Заради това отново остава скрито и неразбрано от западняците.
Въпреки ограниченията, които налага Ниепи, да посрещнеш новата година по местния начин е ценно преживяване. Дори да не си вманиачено по източните култури хипи.
Копирано!
