Puls.bg   |   06 април 2010   |   

Организмът се предпазва от вредни микроорганизми като отделя  специализирани клетки – лимфоцити. Броят им в организма ни е около трилион. Понякога обаче лимфоцитите приемат неправилно получени команди и започват да атакуват клетките на организма. Когато е здрав, той успява да се справи с „обърканите лимфоцити", но при наличие на генетична предразположеност или отслабнали защитни сили, се развива автоимунно заболяване.

Докато преди двадесет-тридесет години се разпознават трудно и рядко се среща диагноза за автоимунно заболяване, вече е ясно, че 5 % от населението страда от тях и две трети от засегнатите са жени. Симптомите им се разпознават от специалистите. Днес дори атеросклерозата се смята за автоимунно заболяване.

Известни са около 80 вида автоимунни заболявания. Основната причина за развитието им е наличие на дефектен ген, който при предразполагащ  фактор се отключва.

Един от най-често срещаните отключващи фактори е прекарана инфекция, в детска или младежка възраст, която протича скрито. Още по време на инкубационния период при инфекцията ресурсите на организма са насочени срещу причинителите и токсините, които отделят, като продуцира специални имунни клетки – антитела. Достигайки обаче до определено свърх ниво тези антитела стават опасни за самия организъм.

 

Инсулинозависим диабет
Диабет І тип
При засегнатите от диабет лимфоцитите по грешка атакуват клетките на задстомашната жлеза, която синтезира необходимия за организма инсулин. Процесът се засилва при спад в защитните сили.

Разсеяна склероза
Под прицела на лимфоцитите при това заболяване е собствения белтък – миелин. От миелин се състоят обвивките на нервните влакна. Процесът се разпространява и нанася поражения върху мозъка, зрителните нерви и гръбначния мозък. Разрушаването на миелиновите обвивки прекъсва предаването на нервните импулси. Засегнатият започва да се оплаква от изтръпване и скованост на крайниците, шум в ушите. Крайният резултат е пълно инвалидизиране.

Витилиго
Предразполагащ фактор за витилигото са слънчевите лъчи, които разрушават клетките, изработващи пигмента меланин. Лимфоцитите "разчистват" остатъците от тези клетки. Процесът при генетично обременените обаче продължава. Това в последствие води до образуването на бели петна по кожата.

Болест на Крон
Симптоми на заболяването са болка в корема, диария и хронично възпаление на тънките черва. Тук лимфоцитните клетки се насочват срещу лигавицата на червата, приемайки ги за чужди. Броят на засегнатите от заболяването непрекъснато расте. За последните десет години в Норвегия числото нараства два пъти, в САЩ – три. Засяга предимно млади хора между 20 и 30 години.

Болест на Сьонгрен
Под прицела на "обърканите лимфоцити" са слъзните жлези. Наблюдава се чест конюнктивит. Имунните причинни за това заболяване все още не са известни. Оплакванията включват сухи очи, парене и усещане за пясък в очите.
По-късно се появява светлобоязъм, намалява остротата на зрението.
Вторият признак на заболяването е свързан с слюнчените жлези, при което се наблюдава суха уста, чести кариеси и стоматит.

 

Защо жените по-често боледуват от автоимунни заболявания от мъжете?
Причината е заради спецификата на ендокринната им система и конкретно в синтеза на по-високите нива естрогени. Наличието на естрогени изостря всяка една възпалителна реакция, при което продуцирането на антитела нараства още повече.

 

Диагностицирането

на автоимунните заболявания е сложно, тъй като следва да се намерят наследените дефектни гени. Радикален начин да се „поправят“ тези дефекти е генната терапия, чието начало едва сега се поставя.

 

Копирано!

Може и да са повече заболелите жени,
но всичко е до силата и здравето на организма,
за всеки е различно. Хубаво е , разбира се
да има информация. Благодаря, Иля !
Поздрави !

Хубаво е, че науката не спира да върви напред и вече и по - сериозни заболявания могат да бъдат диагностицирани, лекарите да се борят за здравето ни.
Поздрав!

Жалко, че никой не се е включил към нея. Аз ще допълня Вашият списък с още едно автоимунно заболяване- Тиреодит на Хашимото. Същото се изразява в погрешно припознаване на собствената щитовидна жлеза като чуждо тяло. Поради тази причина мозъка я атакува докато не я изсуши. Впоследствие настъпва пълен хаос, образно казано, в организма, тъй като няма кой да възпроизвежда и пререзпределя до съответните органи присъщите хормони. Поздрав!!!